Той получаваше същата храна като всеки друг на борда, но докато екипажът мърмореше и я проклинаше, Магьосникът с няколко подбрани думи и жестове превръщаше старото осолено месо и коравите корабни бисквити в ароматно телешко печено или вкусно рагу.
Капитан Фриби не беше лош човек — или иначе казано, беше толкова добър, колкото и повечето от останалите хора — вършеше си работата и не задаваше притеснителни въпроси, когато началството командваше. Беше достатъчно опитен, за да командва тримачтов кораб и достатъчно умен, за да знае, че не трябва да се противопоставя на Ледения Крал или на негови служители от типа на Юнисед и Блейдър.
Когато се отдалечиха на няколко мили от брега, Фриби заповяда на моряците си да пуснат пленения Магьосник и му разреши да се разхожда по палубата. Между тях се завърза учудващо приятелство — Фриби направи така, че той изобщо да не среща Юнисед или Блейдър на палубата.
Те пътуваха на североизток, към пристанището, което обслужваше замъка на Фриджън, който се намираше на южната граница на огромния леден щит, простиращ се на стотици мили, чак до северния полюс на света и известен с името Вечният Лед. Пристанището няма име, съобщи той на Флеърмън един ден докато времето ставаше все по-студено и по-студено. Капитанът добави, че на „Ледената Принцеса“ й е заповядано да не се доближава до никаква земя.
— Този Херцог се страхува да не би да успееш да се измъкнеш и да избягаш — поясни Капитанът с нотка на извинение в гласа си.
Най-после видяха земя, или по-точно десетки малки островчета обкичени със сиво-син лед и бял сняг, разположени по протежението на една ледена река. Фриби пое кормилото и внимателно прекара кораба между тези бариерни островчета в едно почти изцяло замръзнало пристанище. На брега му се намираше доста голямо селище, а в пристанището неколкостотин кораба от всевъзможни видове нетърпеливо се люлееха върху вълните. Флеърмън забеляза, че флотилията на Фриджън още не е отплувала.
Екипажът намусено се зае да разчупва замръзналата пяна от макарите и платната и започна да си разменя ругатни с докерите, които чакаха, за да завържат кораба към кея.
— Не бих казал, че е твърде приветливо място — помисли си Флеърмън на глас. — Влезте, Капитан Фриби! Това все пак е вашият кораб. Няма нужда да чукате на вратата.
Това, че Магьосникът точно знаеше какво прави той от другата страна на дебелата, обкована със желязо врата, стресна Фриби и го накара да почувства моментен пристъп на страх.
— По дяволите! — изруга той като влезе. — Ако си толкова добър с магиите, защо не отлетя оттук още преди седмица, за да ни спестиш идването до това студено и неприятно място?
— И ми носиш съобщение от Юнисед?
— Тия двамата ми казаха…
— Че трябва да остана на кораба, докато осигурят въоръжена охрана, която да ме отведе в Двореца?
Фриби прекара ръка през брадясалото си лице и рошавата си коса.
— Да, да, да останеш на борда. Ескортът ще бъде тук сутринта. Сега денят е приблизително равен по продължителност на нощта. Знаеш ли, че по средата на зимата слънцето залязва почти веднага щом изгрее?
— Да, знам това, защото съм ходил в Далечния Север няколко пъти. Така или иначе, искам да ти благодаря за приятното пътуване дотук. Както ти сам посочи, аз можех да избягам по всяко време, но минавало ли ти е през ума, Фрисби…
— Фриби!
— … Фриби, че съм тук, защото го искам? Искам да говоря с Фриджън…
— Моля ви, не това име! — извика Капитанът с истински страх в очите си. — Това е името на злото, с което всички трябва да се съобразяваме!
— Слушай, морски нещастнико — каза тъжно Флеърмън Флоуърстолк. — Ще ти дам един великолепен съвет и ще се моля да се вслушаш в него.
Флеърмън направи знак с едната си ръка и в средата на масата се появи жълт пламък. Фриби се сви при вида на еднометровия пламък, който ближеше покрива на каютата. Огънят излъчваше топлина и светлина, но даже не беше почернил дървото.
— Ти по душа си добър човек — каза Флеърмън убедително. — Моят съвет е да се разкараш оттук, да поемеш курс на юг и да се присъединиш при Уотъранд към флотата на Огурян за предстоящата битка. След като всичко това свърши, може би ще можеш отново да станеш независим Морски Капитан, какъвто си бил и преди.
— Ами ако Огурян и ти… нали знаете… не спечелите? Тогава какво, господин Магьоснико?
— В сърцето си знам, че ще спечелим — каза Флеърмън сериозно. — Не си ли съгласен, като се замислиш внимателно?
— Може би. Още повече, че наистина не искам Фри… онзи Крал да победи. Какъв ли свят ще създаде той? Това се питам понякога.