Фриджън се отпусна назад във възглавниците, като ръмжеше нещо неопределено. Не беше очаквал да накара Флеърмън да пълзи пред него, — не тук и не и все още — но беше очаквал, че ще е по-силният поне в своя собствен Дворец.
Междувременно Флеърмън спокойно извади лулата си и я запали, знаейки, че самото му спокойствие вбесява другия. Той направи няколко колелца от дим, които се понесоха към таван и изписаха името му. После те се промениха и изписаха няколко от умалителните, с които някога бяха назовавали Фриджън, и които той мразеше.
— Спри с тези глупости! — изкрещя Фриджън, опитвайки се да го каже с леденостуден глас и не успявайки. — Какво си дошъл да искаш от мен?
— Ти ме доведе до тук — изтъкна Флеърмън Флоуърстолк. — Защо ли? Само за да намериш работа на онзи, как ли се казваше, бивш Генерал?
Фриджън трудно помнеше имена. Това бе едно от нещата в него, които много го притесняваха. Той усети как гневът му отново неконтролируемо нараства. Пое си дълбоко дъх няколко пъти… но каква полза, щом трябваше да гледа пред себе си Флеърмън, който продължаваше да прави кръгчета от дим?
— Ще те заледя — изсъска Леденият Крал в яда си. — Ще те закопая толкова надълбоко във Вечния Лед, че ще ти трябват десетина века, за да излезеш от там, Огнени Магьоснико! Аз може да не съм в състояние да те унищожа, но мога да те извадя от строя за толкова дълго, че даже и Феите да не могат после да те познаят. Също както и онова нахално хлапе, което си взел за чирак.
— Да, ти не би харесал Дъглас Брайтглед — каза Флеърмън опасно тихо. — Той е едно добро, честно момче. Освен това, вече стана Пътуващ магьосник. Роден Магьосник, повярвай ми! А на теб, Фриги, колко време ти трябваше, докато станеш Пътуващ Магьосник, а? Сто и осем години, доколкото си спомням.
Фриджън направи отчаян опит да се контролира.
— Флеърмън, ти, малко петънце такова върху задника на Света, ти ще бъдеш в моя власт! Аз ще те пленя веднага щом унищожа тези бедни, безпомощни и неразумни будали, на които ти се правиш на закрилник. Въобще не можеш да им помогнеш. Поне пет века ще гниеш в леда, повярвай ми!
Флеърмън приближи стола си по-близко и каза на своя Враг, като му се усмихваше:
— Не, Фриджън, стари приятелю, бъркаш. По принцип би трябвало да можеш да направиш точно така, както сега се хвалиш, че ще направиш. Но има едно нещо, едно малко, но много силно нещо, което сега и винаги ще те спира.
— И какво е то? — попита Фриджън с насмешка, настанявайки се по-удобно на тапицирания трон.
— Сивата Перла, разбира се! Тя е извън контрола ти, скрита от теб! И докато ти не знаеш къде е… ти не би посмял да ми се противопоставиш! Защото ако ме изкараш от играта — и той посочи твърдо с пръст към трона — никога няма да можеш да си възвърнеш Сивата Перла!
Фриджън скочи на крака и измъкна леден кинжал от колана си изпод синьо-черната официална мантия. Хвърляйки се напред, той се опита да го забие в гръдта на Възпитаника на Огъня.
Но кинжалът се стопи преди острието му да докосне ризата на Флеърмън и се превърна на вода, а после и на пара. Тя прогори ръката на Ледения Крал.
Двамата дълго стояха неподвижни и се гледаха. Най-накрая Фриджън уморено седна на трона си.
— Няма никакво значение — излъга той, но Флеърмън знаеше, че той лъже. — Да имаш Перлата, и да знаеш как да я използваш срещу мен са две съвсем различни неща. Преди да съумееш да откриеш тайната й, аз ще бъда Господар на света.
— Но поне ще си губиш от времето и енергията, за да я търсиш — каза Флеърмън.
— Аз ще я намеря! Ти ще трябва да я извадиш от скривалището й, да я изучиш, да работиш върху нея, да я обсъдиш с други, да я разглеждаш на дневна светлина, и докато правиш това, тя ще бъде достъпна за хилядите ми шпиони, а аз ще покорявам и разрушавам този твой скъпоценен Свят, превръщайки го в голяма ледена топка. Не съм ли прав?
— Разбира се, че си прав, стари друже. И аз знам това по-добре от всеки друг, освен може би от… не, по-добре нека да остане безименен. Да, да се открие тайната на Сивата Перла ще е трудна работа.
— Когато си я върна — а аз ще си я върна, защото съм достатъчно упорит — в този ден моята власт над света ще бъда пълна и ти ще се намериш затворен в гробницата от Вечен Лед, която ти обещах. И твоят приятел от Топлите морета — също. И твоят Чирак или Пътуващ Магьосник, Дъглас Как-му-беше-името. Даже и Бронзовият Бухал. О, аз ще си припомня важните имена тогава, повярвай ми!
— Много интересно — замислено каза Флеърмън. — Е, а сега аз трябва да си вървя. Едни приятели ме чакат. Все ми се струва, че ще ти бъде много по-трудно да ни подчиниш на волята си, отколкото ти се струва. Не бях впечатлен, например, от твоите Страшилища. Въобще не ме плашат. Не знам защо, но им е много трудно да мислят сами. Не бих разчитал много на тях, ако бях на твое място. Но ти всъщност сигурно на никого не вярваш, а, Фриджън?