— Сбогом, стари друже — изръмжа Фриджън през надигналите се вълни от гняв в сърцето му. — Мразя те повече, отколкото може да се опише с думи. Ще те победя и ще намеря начин и да те унищожа. Никога недей да забравяш това!
— Страхувам се, че никога няма да имаш силата да го сториш, стари неприятелю. Бъди сигурен, обаче, че пак ще се срещнем.
След което, Флеърмън Флоуърстолк с едно потупване накара стола си да изчезне и слезе надолу по стълбите докато Фриджън вбесено биеше по един бронзов гонг до трона си.
Страшилищата от Ескорта, превъзмогнали объркването си влязоха отново в залата. Те се наредиха, образувайки квадрат около Магьосника и когато той стигна до огромните врати, се промушиха и продължиха след него надолу по кристалната стълба. Сто царедворци гледаха с учудване и загриженост. Няколко се захилиха, като се опитваха едновременно с това да изглеждат и войнствени, но без успех.
Флеърмън мина напреко през лабиринта от коридори и излезе през главната врата, попадайки право във виещата снежна буря. Той въобще не се поколеба, а се плъзна по неравния и хлъзгав път, като че ли караше зимни кънки в гимназията за Магьосници. След малко повече от час, без дори да се запъхти, той пристигна, усмихнат и спокоен, при доковете, заобиколен от двадесет и пет задъхани, напълно покрити със сняг и отново разчорлени Страшилища.
— Ехо, „Ледената Принцеса“! — провикна се Флеърмън от кея. — Разрешете да се кача!
Той се покатери по стълбата и скочи на борда.
— Не, не, Капитане — извика той на Капитана на Страшилищата. — Вие по-добре си останете там. Само ще навлечете неприятности на Вас и Вашите момчета, ако се опитате да ме последвате по-надалеч. Върнете се вкъщи и се стоплете, момчета. Помнете какво ви казах за приличната закуска. И благодаря за ескорта, Капитане.
Той кимна приветливо на Фриби, който стоеше наблизо, онемял от изненада при вида на завръщащия се Магьосник и хриптящите на студа Страшилища. Войниците се отдалечиха в снега с вид на бити кучета.
— Можете ли да потеглите в тази буря, Капитан Фриби? — попита Флеърмън.
— О, да, разбира се, Господин Магьоснико. Вятърът е попътен и снегът не ще ми попречи да намеря изхода от тук. След по-малко от час настъпва и приливът, така че можем веднага да вдигаме котвата. Струва ми се, че е по-добре да се отдалечим колкото се може повече от Фри… Фриджън, нали?
— Само така! Този път каза името му без почти никакво запъване. Хайде, да отплуваме. Това на кормилото кой е? Шкембо ли?
— Да, сър. Старши матрос Шкембо, искам да кажа, сър. Добре дошли на борда! Бих казал, Капитан Фриби, че човек, който може да си тръгне когато поиска от Фриджън, си заслужава да бъде следван.
В една ветровита, запусната и много долнопробна кръчма на кейовете седяха свити две треперещи фигури, увити в топли нови вълнени наметала срещу щипещия студ.
— Проклет да бъда… — изтрака със зъби Блейдър. — Видя ли това?
— Бях готов да се закълна, че в този момент старият Магьосник вече е превърнат в парче замразено месо — съгласи се Юнисед.
— Да — каза другият, треперейки неконтролируемо. — Трябва да внимава човек с него, мисля си аз. Откраднал е „Принцесата“ и е отплувал на юг, за да се присъедини към Торнууд и Огурян!
— Сигурен съм в това. Там долу се очертава сериозна битка. А ние трябва да поемем курс встрани от нея, Генерале. Кой е нашият кораб?
Блейдър посочи една стара, но бързоходна бригантина, закотвена в пристанището, която буйно се поклащаше на веригата си и едва се виждаше през снежната виелица.
— Ето я там. По-добре да се качваме. Започва отливът, а лично аз нямам никакво желание да се срещна било с Иконома, било с Краля, когато става дума за нашите провизии и екипировка.
Те откраднаха една малка лодка от дока и неумело започнаха да гребат към кораба „Тромав“. Неговият Капитан не възрази, когато видя Печата на Фриджън върху документите, които Юнисед бе фалшифицирал. Той веднага започна да подготвя кораба за отплуване.
— Аз си отивам в койката — каза Блейдър на Юнисед. — И не ме събуждай, докато не е станало по-топло!
Неговият другар го последва към каютите.
През нощта капитанът на „Тромав“ чу слаби звуци от кораб в далечината пред тях, но скоро след това те заглъхнаха, докато „Тромав“ следваше своя курс на юг.