Той вирна набраздения си с червени капиляри нос към бившия владетел на Херцогството и ядосано го гледа в продължение на цяла минута преди другият да се обърне настрани и да сведе поглед надолу.
— За съжаление ти си сто на сто прав — призна Юнисед. — Но не разбирам защо не можеш поне да се държиш прилично. Ще ти стане ли нещо? Аз, все пак, съм пълноправен царедворец.
— Това мога и да го призная, като се има предвид, че сме сред доста по-низши люде — съгласи се Блейдър като му мина яда. — Докато си тъчем плановете, хубаво ще е да сме под прикритието на Господар и Слуга. Ти имаш името, стила и навика да командваш, които те определят като Господар поне според представите на повечето Хора. Те ти вярват, когато им кажеш, че си Херцог, нали така? Затова…
— Затова?
— Едно съглашение между нас? Господар и Слуга на публични места. А що се отнася до планове и действия ти ще вършиш каквото аз ти кажа. По този начин добре се справяхме до Хайлендорм. И двамата бяхме доволни от състоянието на нещата, нали?
— Предполагам, че съм съгласен, да — каза Юнисед мрачно. — Ние сме подходяща зла двойка. Добре, добре — повече никакви гневни обиди и крясъци, освен когато това може да се очаква от придворен от моя калибър.
— Имаме нужда от план — отбеляза бившият Генерал, като си чоплеше по зъбите с мръсния си нокът. — Ти какво имаш предвид, господин Херцог? Да си избереш някое островно кралство и да се обявиш за владетел?
— Не просто някое островно кралство, а някое богато островно кралство, жителите на което са заминали да се бият срещу Фриджън. Искам да е лесно за покоряване и богато, с много жени, които да ми прислужват, и много деца, които да бъдат впрегнати да вършат черната работа. Ти какво знаеш за тези Топли Морета и проклетите им островчета?
— Много малко, всъщност — призна си другият тъжно. — До скоро не си падах много по океаните, островите и другите такива неща. По душа съм сухоземен плъх.
— Бих казал, че въобще нямаш душа — отбеляза Юнисед с гримаса. — А кой би могъл да знае?
— О, вероятно Капитанът или Главният Моряк — отвърна Блейдър.
Точно в този момент Капитанът се появи на тяхната врата, като завързваше една черна кърпа около жилестата си шия и запасваше къса сабя около кръста си.
— Милорди — каза той, — чакам вашите заповеди.
— Както знаете, предстои голяма Морска битка, вероятно близо до Уотъранд — каза Юнисед. — Може би след няколко дни, най-много след седмица, когато нашият владетел е готов да нападне.
— Да, милорд, чувах разни слухове за война — призна капитана.
— Много от Моряците, които Огурян е събрал около себе си, са от островните кралства на юг, и те са оставили своите владения почти без охрана.
Капитанът кимна. Точно така можеше да е.
— За да отклоним вниманието на съюзниците на Огурян при Уотъранд, ние… заедно с някои други, разбира се… сме изпратени на юг, за да плячкосваме, нападаме… знаете какво искам да кажа. Това ще отвлече вниманието на Възпитаника на Водата и на Огнения Магьосник точно в момента, в който най-много трябва да внимават в битката.
— Много хитър план, ако смея да изтъкна — каза Капитанът.
— А,… и нашият Господар на Леда ни накара да тръгнем, но не ни даде специфични заповеди. Трябваше да се посъветваме с вас, господине, и заедно да изберем най-добрите места за нападение. Беше ни казано, че добре познавате тези води.
— Може и така да е — каза другият с известно съмнение, не желаейки да противоречи на Фриджън, — но от тогава минаха доста години… Може би ако разгледаме картите?
— Една наистина великолепна идея — извика Юнисед, като го потупа по гърба. — Нека да погледнем картите!
Те последваха малкия Капитан в неговата каюта, където той се рови в един шкаф и най-накрая извади половин дузина парцаливи, мазни и доста опърпани карти.
— Да, да, да, ето ни сега, господа. Карта на Топлото Море и на Островите в Топлото Море. Да, това е точно каквото ни трябва.
Блейдър доби най-арогантния си вид и каза:
— Покажете ни къде сме сега, Капитане.
След много консултации с корабния дневник и Главния Моряк, една дребна мишка с плешива глава и мръсна червена кърпа вместо колан, Капитанът сложи пръста си върху една точка в синьото Море близо до един Морски Дракон, нарисуван за украшение.
— Точно тук сме, господине, нали така, Бълон?
— Да, да, сега разбирам — каза Юнисед, който нямаше никаква, дори и най-малката представа за това как се разчита карта. — А,… Генерале?