Блейдър разучи морето около тях и стотината малки острова, показани на картата. Той поне разбираше нещо от карти.
— Може би един от тази островна група? Би било страшно лош късмет, ако нападнем остров, който не е изпратил всичките си бойци на война, а? Но Капитанът може да организира разузнавателна група за поход към брега. Той самият ще я води, разбира се…
Капитанът, който изведнъж бе обзет от страх, кимна.
— Аз самият също ще отида — каза Блейдър, на когото му липсваха честност, достойнство и морал, но не и смелост.
— Колко е далеч от тук? — попита Юнисед.
— Ще ни трябват още три дни, за да стигнем дотам, ако вятърът се задържи така, Ваше височество.
— Добре! Три дни ще ни даде и време, за да се подготвим. Дръжте курс към Остров Флоуринг, Капитане. И благодаря ви за вашата помощ. Можете да кажете на екипажа, че ще бъдат възнаградени. Два процента от плячката, която вземем след като островът се предаде. И още десет за вас двамата.
Доволни от това обещание, двамата офицери отидоха да изучават рифовете и плитчините, които лежаха между тях и избрания остров.
— Три дни, докато се стоплим — засмя се Юнисед. Той стана, за да си тръгне, но когато стигна до вратата се спря и се обърна към съучастника си в това престъпление.
— Този Капитан, Блейдър… Не мисля, че имаме много нужда от него след като завземем Флоуринг, нали? Може би е по-добре да му уредиш някой нещастен случай.
Блейдър твърдо кимна с глава.
Дъглас се чувстваше добре по Море. Брайърмот твърдеше, че Морето му е родна стихия. Каспар Мерлин просто се подсмихна и продължи да гледа към облаците, които се трупаха на североизточния край на хоризонта, между тях и Далечния Бряг.
Дъглас се интересуваше от всичко, свързано с Морето. Джуджетата Моряци с удоволствие му обясняваха въжетата, мачтите и такелажа — който те наричаха „таклеж“. Запознаха го и с най-полезния от моряшките инструменти — моряшкия възел.
Дъглас изгуби три игри на шах с Брайърмот преди да се смени вахтата в полунощ. Джуджето се усмихна, както винаги правеше по това време на нощта когато печелеше, и пожела приятни сънища на момчето.
Все още твърде буден, за да се свие в койката си, Дъглас се разходи по палубата, наслаждавайки се на топлия и влажен въздух. Бяха вече достатъчно на юг, така че бяха задминали лятото.
Мислейки си за разни работи, той стигна до самия край на кораба, където двете страни се събираха в остър нос. Платната над него бяха опънати и плющяха на вятъра.
Вълната под него светеше със своя вътрешна светлина. Дъглас Брайтглед с носталгия си спомни лекцията на своя учител за Студените огньове. Изглеждаше като преди векове, а трябва да е било преди по-малко от три години, времето когато седяха заедно на стъпалото под Хълма на Магьосниците в една тъмна и безлунна лятна нощ, и гледаха блатните огньове, които подскачаха над Кривия Поток.
— Това е Студен Огън — каза Флеърмън сънливо. — Един Аспект, студено, и все пак огън — значи нещо важно за теб като Огнегадател. Може да се намери на специални места, като в гробища или блата. Можеш също да го срещнеш да играе по мачтите на корабите през бурна нощ, като светкавица. Също така и около кораба, докато той пори вълните.
— Когато му видиш блясъка — и в този момент Дъглас сякаш чуваше гласа на Магьосника, — трябва само да го повикаш. Той ще дойде при теб и ще изпълни поръчението ти. Студеният Огън винаги ще слуша Възпитаника на Огъня. Запомни това, момчето ми. Винаги ще слуша Възпитаника на Огъня.
Сега, на хиляда мили от Хълма на Магьосниците, той се наведе над кърмата, за да разгледа стрелкащите се покрай кораба острието от фосфоресценция. Малко по-късно той се опита да я командва, карайки я да се разшири в широк кръг, а след това и в лъчи излизащи от кораба.
Когато доби увереност в силата си над Студения Огън, той започна все повече и повече да бъде запленен от красотата му, без да забелязва внезапното застудяване на въздуха и първия порив на гонения от вятъра дъжд по гърба си.
Чу се трясък, пукане, последва силно люлеене, и бурята, която ги беше следвала, удари силно по „Диамантеното острие“.
В своята каюта Каспар скочи от койката и започна да издава заповеди. Кормчията и старшият по вахта се вкопчиха в кормилото с две ръце и започнаха да се борят, за да поддържат правилния курс на кораба, и да не му позволят да се извие странично към вятъра.
Екипажът се изтърколи от койките си, за да свие и прибере платната. Силен пукот подсказа, че една от реите се е счупила. Десетки метри въжета се изсипаха на палубата като студени камшици.
Бурята спря също толкова бързо, колкото и започна, нещо обичайно за тези ширини, както каза Каспар Мерлин на Брайърмот. Трябваше им цял час тежка работа, за да приведат всичко в ред. Когато свършиха, бурята вече беше отминала.