— Моето име е Мирн Менстар. Точно щях да се гмуркам за син корал — обясни тя.
— Да се гмуркаш за корал? — попита Дъглас.
— Разбира се! Обикновено баща ми прави това, с помощта на двамата ми братя. Аз имам двама братя. Те обаче всичките не са на острова в момента.
— Притекли са се на повика на Огурян ли? — предположи Дъглас.
— Да, разбира се. Повечето от нашите мъже и по-големите момчета от остров Флоуринг отидоха на война. А ти какво мислиш? Дали това място е обрано вече цялото?
Дъглас се усмихна:
— Не видях тук никакъв син корал. Но на няколко мили от тук имаше доста от него.
Младата дама веднага прояви интерес, но беше и малко заинтригувана.
— Ти си преплувал цялото това разстояние под водата?
— Това е една дълга и малко странна история, която не бих имал нищо против да разкажа, но в момента съм гладен и ми е студено. Дали би могла да ми услужиш с някакво наметало и може би сандвич? Аз ще ти платя…
— Не, няма — възмути се Мирн. — Ние от Флоуринг се гордеем с гостоприемството си, особено към корабокрушенци.
И тя не иска да каже нито дума повече докато не му намери едно старо наметало и шепа сушени плодове за ядене. Дъглас се нахвърли върху тях с апетит, докато Мирн се извини и скочи зад борда в бистрата вода. Той точно бе свършил и се сушеше на утринното слънце, когато тя изскочи от дълбините след няколко минути.
— Ти си прав — каза тя, — тук няма въобще никакъв син корал.
Дъглас се представи и каза къде се е запътил. Мирн го слушаше с голям интерес след като разбра, че е помощник на Възпитаника на Водата.
— И ще искаш да им помогнеш в боя, сигурно? — предположи Мирн.
— Ами, надявам се, че ще мога да бъда от полза — каза Дъглас, като се изчерви.
— И аз си мисля така! Всички Моряци са добре дошли при тази война срещу Ледения Крал.
— Ами… аз не съм Моряк, всъщност. Аз съм Пътуващ Магьосник. Моят Учител, който ме научи на всичко, което знаеше за огнените магии, вероятно ще бъде там също — отвърна Дъглас, който не виждаше причина да крие професията си. — Поне аз се надявам в това.
Мирн се сдържа да не се присмее на тези думи, но Дъглас създаде един малък огън в кутийката за огниво на малката лодка, за да демонстрира своето Магьосничество. Надмогнала скептицизма си, Мирн сложи да се вари чай.
Дъглас каза:
— Сигурен съм, че видях страшно много син корал малко по-навътре морето, може би на една-две мили оттук. Не съм сигурен, обаче, дали там имаше и миди.
— Миди има много, но не е задължително те да са перлени. Приблизително през година мидите спират да произвеждат перли без каквато и да е видима причина. За наш късмет, синият корал е добър заместител. Синият корал, обаче, се намира трудно.
— Много е трудно да се определят разстоянията, когато се носиш шеметно по дъното. Ако Морската Светлина беше все още тук можех да я питам нея, но тя си замина по пътя, за съжаление.
— Разбира се — каза Мирн. — Морската Светлина винаги избледнява с изгряването на слънцето. Можеш ли да ми кажеш нещо повече за това коралово находище? Съжалявам, че съм толкова настойчива, но наистина е много важно. Коралът ни трябва, за да получим пари. Почти нищо не расте на нашата почва, и се налага да купуваме повечето от храната и инструментите си.
Дъглас помисли малко, след което каза:
— Ами, ами, ами… Спомням си, че беше на север от тук. На около петнайсет метра дълбочина. Точно на отсамната страна на дълбочината с Хорниадите.
Мирн покри лицето си с ръце от ужас.
— Колко ужасно! Те не бяха ли изключително страшни?
— Всъщност Морската Светлина каза, че те са безобидни, освен за мидите, които ядат, и каза, че жителите на Флоуринг точно затова не ги обичат. Но през няколко месеца…
— Възпитали са ме да ги ненавиждам — каза Мирн с треперещ глас. — Виждала съм ги как спят при спокойно море.
— На мен ми се сториха доста красиви, за същества от този вид. Бяха розови, сини и зелени — каза той.
— Ух! — потрепери тя отново. След като помисли малко, тя каза:
— Значи ще трябва да се приближим до тях, за да стигнем до сините корали, така ли?
— Не много близо, струва ми се.
— Ще попитам Капитан Джозия. Той плува из тези води от почти сто години и знае всичко възможно за Морето.
— По-добре го попитай тогава — съгласи се Дъглас, който, ако трябва да си говорим истината, беше нетърпелив да стигне до брега. Независимо от това колко привлекателно беше това момиче — а той изведнъж забеляза, че тя е изключително привлекателна — той се притесняваше от това, че не знае какво става по Света.
Мирн си обу едни моряшки панталони и раирана риза и го помоли да вдигне котвата, докато тя опъва платната.