— Ние сме роднини на Морските Дракони, макар и да сме много по-миролюбиви и по-възпитани от тях. По-трудно се ядосваме — отвърнаха му те. Обещаха да помислят върху предложението му за присъединяване към флотата. Познаваха и уважаваха Огурян за добрините, които беше сторил, но… взимането на решение изискваше дълъг и бавен размисъл.
Всъщност, както Дъглас откри, Хорниадите бяха бавни във всичко, освен когато проявяваха гостоприемство, интелигентност и приятелство. Когато той сподели това си наблюдение, целият клан се зарадва извънредно много.
Те изплуваха до „Гълъбицата“ и протегнаха ръце, за да се изкачат на борда. Тогава някой грубо стисна китките им и те бяха изтеглени на борда. И двамата бяха безцеремонно натикани на дъното на лодката.
— Кои сте вие? — попита Дъглас, когато успя да си поеме дъх и да събере мислите си. Студеният вечерен вятър го караше да трепери, но той успя да изконтролира тялото си.
— Ние сме пирати — чу да изрича с гладък и мазен глас една от петте фигури, наредени около тях. Остриетата на голите саби зловещо проблясваха на звездната светлина.
— Аз съм Царят на Пиратите — обяви гласът. Последва метален звук от прибиране на меч в ножницата и после някой отвори един от капаците на фенер, който освети лицето на говорещия.
— Юнисед! — възкликна Дъглас преди да помисли. Той преглътна следващите си думи. По-добре щеше да бъде претендентът да не знае, че е пленил Пътуващия Магьосник на Флеърмън.
— Познаваш ли ме? — попита Юнисед, изненадан и горд от това.
— Това сега няма значение — прекъсна го друг, по-груб глас. — Завържете ги здраво и им запушете устите. Трябва да разузнаем обстановката преди изгрев слънце.
Мирн извика повече от гняв, отколкото от страх, когато един от пиратите хвана китките й и ги завърза. Дъглас започна да нашепва магия, но някой изотзад му запуши устата, а други двама пирати го овързаха преди да успее да направи някой магически жест.
— Е, рибарче — каза грубият глас. — Ние сме се запътили към твоя остров. Ще грабим, ще похищаваме, ще палим и горим и ще откраднем всички перли и корали, след което ще отидем някъде другаде, за да правим пак същото.
— Хвърлете ги зад борда — извика един от пиратите. — Макар че момичето не е много лошо. Викам, да хвърлим момчето и да запазим момичето!
— Я си затваряйте устите — тросна се Юнисед. — Кой е Капитан тук, а? Първо ще ги разпитаме и след това ще решим какво да правим с тях. Не обръщайте внимание на грубите думи, госпожице — каза той тихо на Мирн. — Ще Ви направя моя лична прислужница и Вие ще ми поднасяте закуската в леглото всяка сутрин.
Мирн го изгледа без да каже нищо.
— Ако ни сътрудничите, може и да доживеете до залез слънце — заплаши Блейдър Пътуващия Магьосник. — Кажи ни всичко за остров Флоуринг. Кой къде живее там? Колко въоръжени мъже има?
— И къде — изръмжа Юнисед, като навря брадясалото си лице с изцъклени червени очи в лицето на Дъглас, — къде са перлите?
Той жестоко удари Дъглас по слепоочието. Пътуващият Магьосник падна в безсъзнание на дъното на лодката.
Глава седемнадесета
— Какво ще правим сега? Какво ще правим? — вайкаше се г-жа Паркър, напирайки срещу въжетата, които я стягаха. Тя, Капитан Джозия и Дъглас бяха здраво завързани за парапета на терасата пред Общинската Зала на Флоуринг.
Жени и деца от Флоуринг, натоварени с пълни кошници, се нижеха покрай тях, надолу, към „Боровата треска“, а пиратите безцеремонно се блъскаха и тормозеха. Хората на Юнисед вече бяха обрали от склада на острова перли и корал, струващи цяло състояние.
— Отвлякоха с тях на борда и шестте неомъжени девойки от селото! И Мирн е сред тях! — извика Томасина Менстар. Покрай нея профуча пират, размахващ ятаган.
Дъглас, който тъкмо идваше в съзнание, поклати глава и това му причини ужасна болка:
— Те са твърде много — каза той. — Ако се опитам да действам сега, може някой да пострада преди да успея да ги спра. По-късно може би ще съумея да направя нещо, но засега трябва да изчакаме.
— Това е почти невъзможно — изпъшка г-жа Паркър, — но няма да оставя тези животни да ме видят отчаяна или как плача! Имам вяра в теб, Дъглас Брайтглед, макар че не си по-възрастен от тези бедни девойки. В теб е единствената ни надежда за спасение.
— Ако се опитам да направя някоя Магия сега — обясни Дъглас, — те ще разберат кой съм и какъв съм… и тогава може всички ни да избият.
— Този жесток Херцог, или какъвто е, ги е заключил всичките в задния трюм — извика една друга майка, доведена почти до истерия. Един едър Моряк изръмжа и я повали на колене с удар по гърба.