— Стори ми се, че те видях да се движиш под мене. Какво те накара да чакаш толкова дълго?
— Ъ-ъ-ъ, ами, как да ти кажа, аз не съм много запозната с Хората. Всъщност, досега никога не бях виждала Човек отблизо. В началото не бях сигурна дали ти си този, на когото трябваше да помогна. Морският Огън не можа да ми каже много за теб. Той почти напълно беше избледнял, бедничкия.
— Разбирам — каза Дъглас, чиито сили вече започнаха да се възвръщат. Чувстваше се много по-добре.
— Ти се справяше чудесно, Ъ-ъ-м… и аз се развеселих, защото се държеше точно като млада костенурка, която се наслаждава на слънцето на повърхността на водата. Накрая забелязах, че прекарваш все повече и повече време в почивки и по-малко време в плуване. Сякаш силата ти отслабваше.
— О, да, права си! Много съм ти благодарен, че реши точно тогава да излезеш на повърхността, Овал.
Той потръпна въпреки горещината. Издърпа ризата далеч от кожата си, тъй като от засъхващата сол бе започнал да чувства силен сърбеж. Съжали, че не знае някоя лесна водна магия. Почувства се безкрайно жаден.
— А сега какво ще пожелаеш? — попита костенурката. — Кокосово мляко и сянка или да продължим след кораба? И двете неща са еднакво лесни за мен.
— Наистина ми се струва, че ще е по-добре да хапна нещо и да се скрия от слънцето за известно време — каза младият Магьосник.
Огромното животно бързо цепеше синьо-зелените вълни и скоро те стигнаха до един малък остров, покрит с палми. Костенурката помогна на Дъглас да премине през прибоя и да тръгне с несигурна крачка по равния и широк плаж към дърветата.
— Как да сваля някой кокосов орех? — запита Дъглас, като гледаше към плодовете, които висяха поне на десет метра над главата му. — Предполагам, че все ще мога да измисля някоя магия.
— Няма да се наложи. Те постоянно падат долу.
Овал намери един голям кокосов орех, полузаровен в пясъка. Беше по-голям от главата на Дъглас и твърд като скала. С едно щипване с мощните си челюсти Овал отряза единия му край.
Вътрешността около ядката му беше пълна с гъсто бяло мляко. Дъглас жадно го изпи, след което Овал му разчупи черупката и той изяде с апетит плътната бяла сърцевина.
— Това е по-вкусно от лимонения пай на Синия Чайник! — каза той, удостоявайки кокосовите орехи с най-върховното кулинарно признание, което му беше известно. След като изяде още един орех със същия ентусиазъм и докато самата Овал си отвори устата и също изяде поне половин дузина, Дъглас се почувства по-добре.
Тогава една ужасна мисъл го сполетя.
— По дяволите! Изритах си ботушите!
— Много умно си постъпил — каза костенурката, когато разбра какво точно представляват ботушите. — Човек няма нужда от тях, когато плува, нали? Мога, обаче, да разбера потребността от тях при ходене по горещ пясък.
— Ти не разбираш! В единия от тях беше скрито… нещо много ценно и опасно. Те трябва да бъдат намерени! Можеш ли да ги потърсиш? Това е нещо, което ми е доверил един велик Магьосник и което аз трябва да отнеса на Огурян.
— Не би трябвало да е трудно да ги намеря — помисли на глас Овал. — Просто ще се върна до мястото, където си бил оставен от Морския Огън. Не може да си ги хвърлил много надалеч. Право надолу на стотина метра, разбира се. Ами щом си готов, тогава…
Дъглас започна да се разхожда напред-назад, за да помисли и да раздвижи малко уморените си мускули. Слънцето бързо се спускаше към хоризонта. Имаха около два часа светлина преди обичайното бързо падане на тропическата нощ. Какво да направи?
— Не, ботушите могат да почакат — реши той. — Мирн и приятелките й не могат. Ще се върнем по-късно за ботушите, нали?
— Не виждам причина да не го направим — съгласи се Овал и няколко минути по-късно, запасени с няколко кокосови ореха, завързани със зелени лиани, те отново се понесоха по Морето.
— А сега какво? — попита Овал докато се носеше с пълна скорост непосредствено под повърхността, така че само главата на Дъглас се подаваше над водата.
— Ами, чакай да видя — каза Магьосникът, който вече почти напълно се беше съвзел от премеждието си. — Морската Светлина ще се върне и ще намери ботушите. Не бих искал да ми се налага да обяснявам на такова създание разликата между ляв и десен ботуш.
— Морската Светлина много по-добре се справя с тъмните води от мен — съгласи се Овал. — Но ти може би ще предпочетеш тя да те носи, защото е много по-бърза.
— Ако се стигне до битка с пирати, по-скоро бих предпочел да имам до себе си твоята маса и сила. Ти би могла много да ми помогнеш.
Овал обърна глава и доволно се усмихна на своя пътник.
— Бих ти помогнала, само ако ми кажеш какво точно искаш да направя. Аз не съм кой знае какъв боец. Да се забия по средата на кораба ли? Да му раздрусам кила ли? Или да го вдигна и пусна във водата няколко пъти?