По време на закуската бе съобщено за още един огън в моряшкия отсек и всички отново се втурнаха, още не съвсем разсънени, да гасят новите пламъци.
Този път Дъглас остави огъня да разруши няколко хамака, които лежаха небрежно запънати и захвърлени до стената в една от каютите. Огромни количества миризлив дим обгърнаха кораба и направиха невъзможно откриването и на бавно приближаващия се друг кораб, както и на Пътуващия Магьосник и Костенурката. „Боровата треска“ продължи да се движи, практически неуправлявана, по посока на вятъра, приближавайки се все повече до Уотъранд.
Към обяд, обаче, Дъглас видя Капитана да отива до вратата на каютата им и да вика Блейдър, който се появи, уморен и начумерен, за да види какво става. Блейдър се обърна и извика навътре към Юнисед:
— Този глупак твърди, че сме на две крачки от Уотъранд и иска да промени курса, за да го избегне.
Юнисед се появи на вратата и извика на Капитана да обърне кораба веднага, „ти вонящ и глупав потомък на гниеща морска звезда“.
Което, според Дъглас, показваше, че Юнисед бързо е навлязъл в дълбините на моряшката професия и по-точно в нейните по-нецензурни страни.
„Боровата треска“ смени курса, за да избегне Уотъранд.
— Време е да действаме, Млади Магьоснико — каза Овал на своя пътник. — Корабът никога няма да се приближи по-близко от това до Уотъранд.
— Този кораб там, приятел ли е или враг? Така или иначе, вече сме достатъчно близко до Уотъранд, за да можем да заведем девойките до брега за няколко минути, а и вятърът ще е насрещен и за двата кораба, в случай, че се опитат да ни преследват.
— Изкарай достатъчно дим — посъветва го спокойно Костенурката. — Това при всяко положение ще привлече вниманието и ще бъдем забелязани от острова.
Пътуващият Магьосник този път накара злобни пламъци да се издигнат от палубата и да запълзят към платната, докато от предния трюм започнаха да излизат гъсти кълба черен дим, миришещи на сяра и селитра. Пиратите се засуетиха насам-натам, като вече дори не чуваха командите на своите офицери.
Нервите на Капитана не издържаха и той блъсна Блейдър надолу по една стълба, но този великан успя да се хване за едно висящо въже. Той се залюля на него и се върна отново на палубата, поваляйки с един удар отзад Капитана безчувствен на палубата.
— Идиот такъв! — изкрещя Юнисед. — Кой ще издава заповеди сега? Кой друг знае по-добре как се гаси пожар, мънкащ идиот такъв!
И той удари своя бивш Генерал по главата с дръжката на сабята си, при което Блейдър залитна и се препъна в едно недобре навито въже. Юнисед уплашено погледна как последното творение на Дъглас се извисява на три метра над палубата и гладно се пресяга към платната.
— Всички в лодките! — изкрещя той с цяло гърло. — Напуснете кораба! По дяволите жените! Първо офицерите!
Само за няколко учудващо кратки мига целият екипаж се бе натоварил на китобойните лодки и се отдалечаваше от кораба. Юнисед правеше панически и отчаяни опити да се качи на всяка една от лодките, но пиратите го изблъскваха, а най-накрая Боцманът му заби един юмрук в муцуната. Ударът просна Юнисед на палубата до Блейдър.
Когато пропусна и последната лодка, корабният готвач се хвърли смело в морето, напразно надявайки се, че екипажът ще оцени готвенето му достатъчно, за да го вземе в някоя от лодките.
Никой не помисли за шестте момичета, заключени в трюма.
— По-далеч, по-далеч! — крещеше Боцманът на гребците, които опъваха мишци на греблата, като биеше по кока с тежкия си кожен колан.
Моряците гребяха с всички сили, като инстинктивно насочваха лодките към подаващия се над хоризонта остров. Всяко пристанище е добро при буря!
— Или в този случай — всяко пристанище е добро при пожар — каза Дъглас на Овал, като се мъчеше да надвика шума. Заведи ме до кораба. Вече ще мога да се справя с онези, които са останали.
Дъглас накара пламъците да продължат да се вият нагоре, за да насърчи бягащите пирати. Когато Костенурката стигна до кораба, Дъглас видя как във водата до нея се появиха два други черни силуета, които излязоха на повърхността.
— Та това са Костенурките! — извика той изненадано. — Това са Липър и Скимър! Какво правите, вие двамата, тук?
— Пренасяхме съобщения между Огурян и Флеърмън, който е на онзи кораб — обясни Скимър.
— Флеърмън е там? Чудесно! — каза Дъглас, като замаха ентусиазирано към приближаващия се кораб. На палубата се показаха няколко фигури, които му отвърнаха.
— Погрижи се за кораба, Млади Магьоснико — посъветва го Скимър. — Ние ще наблюдаваме екипажа и ще му помогнем да стигне успешно до някое пристанище, дори и да е само, за да ги обесят.