Двамата бяха много озадачени, когато разговорът продължи след обичайния промеждутък така, сякаш нищо не се бе случило. Крюгер искаше да събере достатъчно смелост, за да попита Учителите как се бяха измъкнали, но така и не успя да го направи.
Той бе разказал вече немалко за хората от своята раса. Същото бе направил и Дар. Лекотата, с която Крюгер започваше да говори, сега нарастваше много по-бързо, отколкото за същото време, прекарано само с Дар.
Редом с това Дар бе осъзнал основната си грешка по отношение на Крюгер, макар че представите му по астрономия бяха наистина твърде бегли. Но нищо не бе в състояние да убеди момчето от Земята, че Дар и обитателите на селото бяха местни жители на планетата; Учителите неизменно отбягваха да отговарят ясно на подобни въпроси и сякаш нищо не можеш е да опровергае първоначалната му идея, че и те бяха корабокрушенци като самия него, или поне Крюгер не виждаше доказателства в полза на противното.
Престоят им в селото не се състоеше единствено от разходки и разговори. На няколко пъти в живота им настъпиха наистина вълнуващи моменти. Един път Крюгер падна в прикрита яма, която по всяка вероятност бе капан за животни; единствено фактът, че тя навярно бе предназначена за по-едър дивеч, го спаси от заострения кол на дъното. Друг път, когато излизаха от някаква сграда в края на града, която бе разположена доста високо на склона на единия от вулканите, насмалко не ги затрупа лавина от вулканична пепел, освободена по всяка вероятност от скорошния дъжд. Едва успяха да се скрият, а после им се наложи да си пробиват с мъка път през цялата сграда до другата й страна, защото изходните врати откъм горната част на ската бяха затрупани напълно.
Няколко пъти Дар поиска обратно своите книги — времето му наистина изтичаше. Но интересът на Учителите към неговите томове очевидно не бе изчезнал, защото те не определяха срок, в който би могло да се очаква, че това ще стане.
Няколко пъти, когато оставаше насаме с Дар, Крюгер му предлагаше повече или по-малко убедително някой ден да не се върнат в селото, да стигнат до Ледените укрепления и да дойдат обратно с толкова подкрепления, колкото щяха да бъдат необходими на Дар, за да получи своята собственост, но летецът не се съгласяваше да тръгнат. Само една наистина сложна комбинация от обстоятелства го накара да вземе друго решение.
Те бяха огледали по-голямата част от града, разположена откъм селото, но не знаеха почти нищо за другата му страна. В същност вероятността да намерят там нещо, което все още не бяха виждали, бе съвсем малка и Крюгер дори бе започнал да се отегчава от напразното скитане из напуснатите сгради, когато Дар забеляза, че една от улиците по всяка вероятност излиза на отсрещния край на града и обикаля около втория вулкан, до който те изобщо не бяха стигали. Тази улица не се виждаше от нивото на морето; Дар я забеляза, когато се намираха високо на другия хълм, доста близо до мястото, където едва не бяха погребани преди време. Двамата решиха да се отправят незабавно натам.
Забавиха се доста много, защото трябваше да слязат от единия вулкан, да прекосят равнинната част на града и да се изкачат по другия хълм до мястото, където според паметта на Дар трябваше да започва въпросната улица; а когато стигнаха до това място, разбраха, че щяха да закъснеят за следващия разговор с Учителите. Досега винаги бяха внимавали да се връщат навреме, защото бе съвсем логично, че в противен случай свободата им щеше да бъде ограничена, но този път решиха да поемат риска.
Улицата се изкачваше стръмно нагоре по хълма и в началото извиваше под ъгъл към онази страна на вулкана, която бе обърната към морето. Отдолу бе невъзможно да се види дали тя се издига зигзаговидно до върха на вулкана, или извива по него; много скоро разбраха, че извива.
Надяваха се да стигнат до върха, за да се ориентират по-добре в местната обстановка, отколкото им бяха позволили досегашните разходки. Дар не виждаше никакъв смисъл в прокарването на улица, която да води до планински връх, но реши да почака с крайното заключение.
— Въпреки всичко — отбеляза летецът, — не е задължително да вървим по пътя, ако ти наистина искаш да се изкачиш догоре. Вече сме се качвали по хълмове.