— Няма да забравя за твоето предложение. Кажи ми, щом се появи друг планер, ако аз не го видя сам.
Дар продължи започнатата работа, без да се занимава повече с Крюгер и неговата неясна идея, оглеждайки непрестанно хоризонта с едното си око. Той се ядоса малко, задето Крюгер вдигаше непрекъснато главата си със същата цел, но бе достатъчно справедлив да не му каже нищо, защото разбираше, че бедното същество няма друг избор. Ядоса се малко повече, когато Крюгер зърна пръв приближаващия летателен апарат, но после загледа с интерес приготовленията на момчето, което бе решило на всяка цена да използва токите за сигнализация.
Дар видя само това, че токата бе поставена пред едното от малките очи, което очевидно гледаше към приближаващия планер през дупчицата в средата. Според него това нямаше да помогне с нищо за насочването на отразения лъч. Наистина той видя по лицето на Крюгер светлото петно, което минаваше през централната дупчица, но не можа да разбере, че момчето бе поставило огледалото така, че отражението на собствените му черти в задната част бе застанало неподвижно, при което планерът се виждаше винаги точно в отвора на токата. Като се стараеше да остане неподвижен, Крюгер запита:
— Имате ли някакъв специален сигнал с променливи светлини, разбираем за летеца?
— Не.
— Тогава ни остава само да се надяваме, че едно постоянно мигане на светлината ще привлече вниманието му.
Крюгер се зае да накланя напред-назад огледалото още преди да завърши думите си.
Дар Ланг Ан се учуди, когато движението на летателния апарат недвусмислено показа, че човекът в него бе забелязал припламващите светлинки; той дори не помисли да крие удивлението си. А Крюгер отмина този факт, сякаш нещо подобно се случваше едва ли не през ден. В края на краищата той бе още младо момче.
VIII. Транспорт
Планерът не се приземи; очевидно летецът бе твърде предпазлив, за да го стори. Каквото и да святкаше отдолу, то почти сигурно не бе катапулта, така че едно кацане можеше да му струва оставане на брега. Той също пренасяше книги и нямаше никакво намерение да рискува. Независимо от това прелетя достатъчно ниско, за да различи фигурите на Дар и на Крюгер и да остане не по-малко удивен от Дар, когато той бе видял момчето за първи път.
Едно от преимуществата на планера е безшумното му движение. Тази особеност, съчетана със свръхострия слух на жителите на Абиормен, позволи на Дар да разговаря с летеца на планера. Това стана в промеждутъците, когато апаратът се плъзгаше над тях; после той се отдалечаваше, обръщаше се срещу вятъра към края на гората, за да набере изгубената височина и да се върне отново. Дар успя да предаде най-сетне онова, което бе най-важно според него — местонахождението на книгите.
— Разбрах — извика летецът на края. — Продължавам, оставям моя товар и докладвам за теб. По-добре остани на това място. Има ли още нещо за Учителите?
— Да. Моят спътник. Виждаш сам, че не е човек. Знае много неща, които са за книгите, и трябва да отиде при Учителите.
— Може ли да говори?
— Да, макар и слабо. Има свой език, различен от нашия; още не е научил всички наши думи.
— А ти знаеш ли някои негови думи?
— Да, но малко.
— Тогава сигурно трябва да вземем и теб. Така пестим време, а то е малко.
— Не съм сигурен, но ми се струва, че той няма да умре в определен срок; очаква да живее още дълго. Може би не трябва да се бърза.
При един от поредните промеждутъци след набиране на височина тази информация се помести в паметта на летеца. А когато прелетя отново, той продължи:
— Във всеки случай оставаш при него. Ще съобщя за всичко, което ми каза. Някой ще се върне с решението на Учителите. Ако можеш, измайстори катапулта за четириместен планер. Това ще ускори нещата, защото другите са сигурно демонтирани.
Той отмина и зави по вече познатия маниер, за да набере височина, а Дар се обърна към Крюгер, за да отговори на въпросите му за много неща от разговора, които момчето не бе дочуло или не бе разбрало.