Имената им бяха: Дар Ен Вей, Рий Сан Сох и Дар Туу Кен. Крюгер се затрудни и от множеството еднакви имена Дар, защото трябваше да се откаже от удоволствието да се обръща към своя приятел с малкото му име. Той се питаше дали в имената бе скрита някаква родствена връзка, макар че след онова, което му бе казал Дар Ланг Ан, подобно нещо изглеждаше невъзможно.
Единият от планерите бе чувствително по-голям от останалите; Крюгер предположи, че това бе четириместният апарат, за който бе споменал другият летец. Дар Ланг Ан го повика близо до него и цялата група се зае с проблемите по настаняването на относително огромното човешко тяло. Седалката на пилота трябваше да остане на мястото си; можеха да свалят другите три, но тогава Крюгер трябваше буквално да седне върху крехката стена на фюзелажа. Нито една от седалките не би го побрала, въпреки че бяха добре оформени от гледна точка на човешките изисквания. В крайна сметка те се спряха на подръчна седалка от тънки клони — по-скоро дюшек, отколкото седалка; тя изглеждаше достатъчно здрава, за да държи Крюгер над обвивната тъкан, и в същото време достатъчно лека, за да не наруши прекалено много изискванията към деликатното равновесие на планера — изисквания, спрямо които вече бе упражнено насилие заради физическите данни на момчето.
Крюгер предполагаше, че между края на едно поколение и появата на следващото минава известен период от време, но когато постави въпроса пред групата, никой не можа да му отговори. Тримата новодошли бяха изненадани от въпроса му и сякаш започнаха да се отнасят към него като към още по-особено същество, отколкото допускаше наистина чудатият му външен вид. Пилотът на големия планер не възрази нищо на предложението да отстъпи кормилото на Дар Ланг Ан, когато Крюгер се качи на борда.
Най сетне всичко бе уговорено и Дар запита къде бе останалата част от ескадрилата, или може би само на тяхната група е било възложено да атакуват селото, където бяха задържани книгите му. Отговори му Рий Сан Сох:
— Сега няма да ходим до селото. Учителите искат да получат по-подробен доклад за обстановката, а само ти можеш да направиш това; искат да видят и твоя спътник Крюгер. Ти каза, че той знае повече неща, отколкото има в книгите, и според тях е важно той да отиде в Ледените укрепления, особено след като горещината го измъчва.
Дар Ланг Ан се съгласи с убедителността на този довод, макар че навикът, останал от целия му живот, му пречеше да се чувствува спокоен за своя изгубен товар. Крюгер приветства решението; всеки път, когато чуеше думата, която според него означаваше «лед», той изпитваше непреодолимо желание да стигне по-бързо там. Турската баня е приятна от време на време, но той не бе излизал от нея повече от половин земна година.
Излитането на катапулта не се оказа никак трудно. Планерите се закотвят един по един на необходимото разстояние, завързани за носа с въже; едно по-леко, нееластично въже се изтегля до носещата опора, а оттам през макара се връща до лебедката. Тя се навива, докато еластичната част от въжето стигне до носещата опора; после първото въже се откача и планерът се освобождава. При прелитането му над носещата опора куката на носа отскача и операцията се повтаря със следващия планер.
Известна промяна се наложи само с последния летателен апарат, определен за Дар Ланг Ан и Крюгер. Куката бе прикрепена към носещата опора, а не към апарата; лебедката бе монтирана в кабината; самият планер бе закотвен с помощта на въжена примка, която пилотът трябваше да освободи от кабината. Така че въжето увисна във въздуха под апарата, а Крюгер го нави и прибра, след като набраха достатъчно височина. Едва след тази операция Дар обясни какво е могло да стане, ако куката не се бе откачила.
— Не е ли предвидено нещо за освобождаване на въжето, ако това все пак се случи? — попита Крюгер.
— Опитвали сме, но обикновено летецът не реагира достатъчно бързо, за да се освободи. Той просто не разбира нищо, докато носът не полети надолу и той не изскочи от предпазния колан.
Крюгер само преглътна и не се обади повече.
Полетът бе интересен, но относително еднообразен. Според представите на Крюгер той бе бавен, защото Дар почти не успяваше да държи прав курс. Непрекъснато се налагаше да се премества от едно възходящо въздушно течение към друго и Крюгер изобщо не можа да разбере как успяваше да ги улови. А Дар просто не бе в състояние да му обясни всичко; той бе трупал знания през целия си живот от приблизително четиридесет земни години, така че не му бе възможно да ги предаде по време на един полет.