— Има нещо такова, но щом заговоря с някой от местните жители, рано или късно започваме да си противоречим. А на всичко отгоре още не съм видял този приятел, с когото разговарям по радиото.
— Как така? Какво значи «не съм видял»?
— Наистина! Нямам никаква представа как изглежда. Вижте, майоре, ако слезете тук и ме измъкнете от тази парна баня, ще мога да ви обясня много по-добре цялата работа, повярвайте ми, а има какво да ви кажа.
— Ние вече слизаме. Сам ли ще дойдеш?
Крюгер обясни набързо нещата на Дар и го запита дали иска да отиде на кораба с него. В началото местният жител се подвоуми, но си даде сметка, че несъмнено щеше да събере още материал за книгите, и се съгласи да придружи своя приятел.
— Дар Ланг Ан ще дойде с мен — докладва Крюгер на Донабед.
— Ще трябват ли специални условия за него?
— Чувстваше се като у дома си на едно ледено поле и лети по два дни с планер, без да пие вода, така че температурата и влажността не са пречка за него. Не зная за налягането, защото тук е по-високо.
— На каква височина лети със своя планер?
— Нямам представа. Той не ползва летателни прибори, които да отговарят на нашите.
— Изкачвал ли се е някога до долната част на обикновените кълбести облаци?
— Да. Летял съм с него. Когато отива далече, се качва колкото е възможно по-високо.
— Добре. Мисля, че земното налягане няма да му навреди. Но ако можеш, обясни му евентуалните опасности, за да препени сам.
Крюгер така и не успя да схване дали Дар го бе разбрал напълно или не, но той тръгна с него, когато оперативният модул на «Алфард» се приземи в откритото пространство при гейзерите. Учителят бе информиран за развоя на последните събития и момчето му обеща да възстанови при първа възможност връзката си с него по радиоапаратурата на кораба. Скритото същество не се противопостави, макар и да разбираше много добре, че по този начин се измъкват от неговата власт.
Обратният полет до «Алфард», който обикаляше по безопасна кръгова орбита извън атмосферата на Абиормен, премина без вълнения, ако се изключи Дар Ланг Ан. Той не попита съвършено нищо, но очите му попиваха всичко около него. По-голямата част от екипажа забеляза една интересна подробност в поведението му. Почти винаги, когато някое повече или по-малко примитивно същество се отделя от своята планета, то прекарва по-голямата част от времето в наблюдаване на света, от който се е откъснало. При Дар бе друго. Той съсредоточи почти изцяло вниманието си върху устройството и управлението на модула. Единственият случай, когато погледна надолу, бе в момента, в който модулът достигна кръгова скорост и премина в безтегловно състояние. Тогава той продължи да гледа почти цяла минута повърхността под себе си, но за изненада на всички присъстващи възприе съвсем спокойно явлението. Очевидно той бе разбрал, че усещането за падане не бе истинско падане или че ако в действителност бе така, пилотите щяха да се погрижат, за да овладеят положението. В този миг майор Донабед изпита истинско уважение към Дар Ланг Ан; той бе виждал твърде много образовани човешки същества, които изпадаха в истерия при подобни обстоятелства.
А момчето си помисли, че Дар бе летец и познаваше краткотрайните сътресения с внезапно намаляване на теглото при попадане в низходящо течение или на върха на някой възходящ въздушен поток, макар че те не траят повече от една-две секунди. Неговият приятел наистина си го биваше; самият Крюгер чувствуваше леко повдигане след почти цяла земна година, прекарана на твърда почва.
Ето че се появи и гигантското тяло на «Алфард»; последва подхождане и скачване, след което модулът премина в корпуса на кораба през специалния шлюз. Групата слезе и веднага бе свикано заседание.
Всички се събраха в най-просторния салон на кораба, за да чуят историята на Крюгер. По общо съгласие той пристъпи към сбито изложение, спирайки се накратко на своето спасение, след като бе оставен да разчита единствено на собствения си опит спрямо растенията, животните, минералите и хората на Абиормен. Липсата на някакво подобие на плодове, фактът, че стеблата на повечето растения можеха да се ядат, но бяха слабо хранителни, опитите, които бе принуден да прави, за да се убеди, че те не бяха отровни, неговото решение да напусне горещата вулканична област, където бе изоставен, и да си пробие път към полюса, защото очакваше да намери там по-добри условия за живот — всичко това бе предадено от него без много подробности. Но когато свърши, всички искаха да го питат по нещо, така че командирът на «Алфард» трябваше да заеме председателското място.