Подкара с максимална скорост към Лондон.
— Не сте яли, нали? — попита Моника, когато Туийд влезе в кабинета си. — Така и предполагах. На бюрото ви има сандвичи и прясно кафе.
— Благодаря. Много мило, наистина.
Преди да седне, Туийд погледна часовника си. Имаше на разположение половин час. Махна найлона от първия сандвич, отхапа голямо парче и разбра, че е невероятно изгладнял.
Моника се приближи и му наля кафе в голяма чаша.
— Ще останете в Париж, докато всичко свърши, нали?
— Не. Сега ще ида в Париж, но после ще отлетя на юг за Аркашон. Искам да поема нещата в свои ръце в най-критичния момент.
— Отново се обадиха от Портън Даун. Открили в боклуците във фабриката на Доулиш някакъв контейнер. Бил празен, но най-добрият им експерт, току-що върнал се от отпуск, го изследвал и открил следи от нервнопаралитичен газ.
— Това прави пътуването ми до Аркашон още по-важно.
— А няма ли да е опасно?
Туийд погълна и втория сандвич.
— Вероятно. Но целият ми екип е вече в опасната зона. Трябва да бъда с тях.
— Вие знаете нещо, което не искате да ми кажете — обвини го тя.
— Ако е така, значи никой друг освен мен не го знае. Не мисли, че си извън играта, Моника.
— Генерал Дьо Форж скоро ще нападне, нали?
— През следващите два или три дни. Изчаква още едно нещо. Искам да го изпреваря, преди да го е дочакал.
Телефонът иззвъня. Моника с раздразнение се приближи до бюрото, вдигна слушалката и след миг каза, че ще провери дали Туийд е още в сградата.
— Търси ви Букенън от Скотланд Ярд…
— Туийд слуша.
— Май сме доста силен екип заедно. Негова светлост вече проявява признаци на тревога. Сега проучвам водолазите му.
— Много добре. Можете да направите и друго — прегледайте регистрите на всички хотели в Олдбърг за нощта, в която бе убита Карин Роузуотър. Търсете имената на хората, които са замесени по един или друг начин в цялата работа. Мисля, че ще откриете убиеца. Съжалявам, сега трябва да тръгвам…
Трета част
Огнен кръст
48.
Операция „Маренго“ — завземането на Париж — започна. Генерал Дьо Форж бе издал заповедта си късно през нощта.
Сега стоеше приведен над голямата карта на Франция, разтворена на бюрото му. Майор Леми се бе изправил до него.
— Предните отряди на Първа бронирана дивизия наближават покрайнините на Ангулем — докладва Леми. — Движат се с максимална скорост, използвайки прикритието на нощта. Моторизираните патрули са вече в Ангулем. Утре вечер дивизията ще продължи на север. Ще заобиколи Париж и според плана ще влезе в столицата от север.
— Според официалния план, Леми — неочаквано каза Дьо Форж. — Този, който изготвих специално заради шпионина сред нас. От Ангулем дивизията ще се отправи на североизток, ще стигне до Щатору и, следвана от силни подкрепления, ще продължи по шосе Н20.
— Има нов план? — изненадано попита Леми.
— Да, но бях разгласил само официалния. Ако в Париж узнаят нещо за бъдещите ни ходове, те ще ни очакват да нападнем от север.
— А реалният план?
— Дадох го под формата на запечатани в плик писмени заповеди за всеки командир. Вече им наредих да отворят пликовете си.
— Да започвам ли с операция „Аустерлиц“ в Париж?
— Още не. Ще направиш друго — ще се обадиш на Калмар и ще му кажеш да довърши започнатото. Пола Грей. Тя е шпионин. Това е.
— Но Калмар настоява за парите си. Много настоява.
— Тогава му плати — меко му отвърна Дьо Форж. — Сигурен съм, че ще намериш необходимите средства.
Леми излезе замислен от кабинета. Дьо Форж му бе съобщил истинския план на операция „Маренго“ чак сега, след като всички командири вече го знаеха. А Леми все пак беше началник на разузнаването. Освен това майорът все по-често усещаше някаква предпазливост и сдържаност от страна на Дьо Форж. И подозрение. Генералът сякаш вече нямаше доверие в него.
В кабинета си Дьо Форж продължи да изучава картата. Запечатаните заповеди за командирите бяха кратки — те трябваше да се отправят към Париж по най-прекия маршрут — на север по шосе Н20. Последният ход, който щеше да очаква Навар от генерал, известен със сложните си маневри. Щеше да бъде в Париж преди правителството да е станало от сън.
А „Аустерлиц“, ударът отвътре, щеше напълно да обезвреди кабинета, след като бойните групи завземеха всички ключови позиции и центрове на властта малко преди влизането на Дьо Форж в Париж.
Колата се повреди, когато вече бяха стигнали далеч на юг от Бордо и се движеха сред безлюдната пустош на равнината. При сервиза на една бензиностанция временно бяха заменили реното с друг, но доста по-просторен модел — „Рено Еспас“. Освен старата кола в сервиза оставиха и голяма сума пари като гаранция.