Качи се отново в ситроена и подкара към Бордо. Пет минути по-късно, докато се движеше по пустия път, забеляза в огледалото си кола, която бързо го застигаше. Беше голям черен фургон „Берлие“. Такива използваше френската военна полиция, обучена да потушава прояви на масово насилие. Дали Дьо Форж бе успял да ги спечели за съюзници? Едва ли. Тогава Нюмън си спомни мъжете, които бяха отвели Френсис Кари от бар „Маями“ — те се бяха представили за офицери от френските секретни служби. Дали черният фургон е бил откраднат? Той бързо приближаваше, отражението му в огледалото ставаше все по-голямо. В кабината седяха шофьорът и други двама мъже. Лицата им бяха скрити от маски с прорези за очите. В ръката на един от мъжете Нюмън забеляза нещо, което приличаше на дълга полицейска палка — част от стандартната екипировка на военната полиция, с която се укротяваха разбунените тълпи.
Нюмън имаше отлична памет за пътища. Дори след дълго пътуване по нов маршрут той можеше да си припомни всяка подробност от пътя. Рязко натисна педала на газта и двигателят отново не реагира нормално. Както при входа на казармата, колата едва-едва ускори.
Нюмън разбра точно какво се бе случило. Спомни си промяната в изражението на Дьо Форж, когато отказа да приеме условията му, касаещи интервюто. Припомни си пристигането на Леми, разговора му с Дьо Форж, краткото съобщение на майора по радиото. Бяха използвали шперц, за да отворят колата и да ремонтират двигателя. Нюмън отново погледна в огледалото — черният берлие се движеше като изстрелян куршум и почти докосваше задната броня на колата.
Натисна докрай педала и успя да изстиска още няколко оборота от повредената машина. Нюмън взе следващия завой, без да намалява. Знаеше точно къде се намира. Дали можеше да стигне моста навреме? Беше въпрос на секунди. Никой комарджия не би заложил на него в тази надпревара за оцеляване.
Двамата пътници в кабината се приведоха напред. Нюмън усещаше нетърпението и жестокостта, изписани на скритите им под маските лица. Беше успял временно да увеличи разстоянието между двете коли с последното натискане на педала. Още два завоя.
Фургонът отново го застигаше, изпълваше цялото огледало. Нюмън взе следващия завой, като с всичка сила натискаше газта. Пред него се показа последната извивка на пътя. Струваше му се, че пълзи към нея, когато фургонът одраска бронята му. Рязко изви волана, премина последния завой и видя тесния стръмен каменен мост на тридесетина метра пред себе си. Стисна силно кормилото, като се насили да не поглежда в огледалото.
На идване беше намалил, за да може да премине на косъм от каменните стени, без да одраска колата. Сега, при тази скорост, му се налагаше да прецени разстоянието до сантиметър. Погледна за последен път в огледалото. Фургонът го връхлиташе. Колелата на ситроена стъпиха на моста и изкачиха гърбицата му. Размазани от скоростта, дебелите каменни стени профучаха край колата. Нюмън стисна още по-здраво волана, когато ситроенът се спусна от другата страна. Нервите му издържаха докрай и не изгуби контрола над колата. Беше преминал.
В огледалото видя фургонът да приближава моста. На идване Нюмън бе имал много време и бе избрал този страничен път с надеждата да разгледа лозята, а може би и някой замък. Шофьорът на фургона не очакваше моста и го видя прекалено късно. Писъкът на метала, стържещ в камъните, заглуши рева на мотора, когато голямата машина се втурна нагоре между стените. Заклещен, фургонът рязко спря. Левият парапет не издържа на натиска и се срути в тясната клисура, а след него полетя и част от моста. Фургонът се наклони, за миг се закрепи над бездната и последва парапета. Завъртя се във въздуха и се стовари върху камъните на дъното на клисурата. Трясъкът бе силен като експлозия.
Нюмън спря колата, излезе и се приближи до ръба на пропастта. Фургонът лежеше неподвижен. Нищо не помръдваше. Никой не излезе от железния ковчег.
Той сви рамене, върна се при колата и продължи пътя си към Бордо. Туийд му бе дал адреса на Изабел Томас, приятелката на Френсис Кари. Време беше някой да я посети и да види как е, а може би и да научи още нещо.
5.
Първата изненада за Туийд и Пола в Женева ги очакваше във фоайето на хотел „Де Берг“ — главен инспектор Кулман беше седнал на един стол до рецепцията и четеше вестник. Бе пристигнал много по-рано, отколкото те очакваха.