— Нещо не е наред? — попита Пола, като се прислони под платформата.
— Не. Исках да се уверя, че не са ни проследили. Нека влезем и да се надяваме, че Кулман ще се появи.
„Лез Армюр“ ги посрещна с мека приветстваща светлина зад старите прозорци. Влязоха през въртящата се врата и минаха покрай бар с високи дървени столове. Изведнъж намерила се на топло, Пола се отпусна, свали палтото си и го подаде на келнера. В залата имаше много маси, повечето от които заети. Говорът на посетителите се смесваше с тихото звънтене на чаши.
— Имаме запазена маса за трима. Името ми е Грей — каза Пола на келнера, който поемаше палтото на Туийд.
Докато ги водеха към масата, тя успя да зърне през една сводеста врата друго помещение — „Салон на художниците“. Стените бяха украсени със слонски бивни. Пола бе помолила за по-закътана маса. Тази, която бяха запазили, се намираше в един от ъглите. На стената над нея висяха два кръстосани мускета. Туийд седна с гръб към бара, а Пола се настани до него, като оставиха стола в ъгъла за госта си.
— Това място е същото, каквото го помня — каза тя, преди да погледне менюто. — И все така популярно.
— Отлично място за разговори.
Топлината и тихите гласове създаваха усещането за кротка и приятелска атмосфера, в която хората се чувстват много добре. Туийд бе забелязал, че повечето от посетителите са местни. Докато четеше менюто, Пола забеляза Ото Кулман, който тъкмо влизаше. Спря се при бара, за да огледа претъпканото помещение. Тя разбра, че инспекторът ще се взре в лицата на всички, преди да свали палтото и шапката си и да седне при тях. Когато се настани на стола в ъгъла, немецът заговори на английски:
— Имах си компания — обясни той предпазливостта си. — Един мотор се движеше след таксито.
— Как се отърва от него? — попита Туийд.
— Накарах шофьора да спре при стълбите под катедралата. Затичах се нагоре по тях — преследвачът не можеше да ме последва с машината си. Изгуби ме.
— Ще пийнеш ли нещо? — предложи Туийд.
— Можем да започнем с „Кир Роял“ — веднага се обади Пола и Кулман кимна в съгласие, като извади неизбежната си пура.
— Да почнем по същество. Надявам се пурата да не ви пречи — не съм пушил, откакто напуснах Висбаден. Стараех се никъде да не ме разпознаят, но явно съм допуснал грешка. Хората, с които си имаме работа, са професионалисти, при това жестоки и безскрупулни.
Той замълча, докато Туийд правеше поръчката. Сервираха им почти веднага. Пола отпи половината от коктейла с шампанско и ликьор от касис и остави чашата си.
— Имах нужда от това. Продължавай, Ото. И пуши спокойно пурата си.
— Както казах по телефона, Туийд, Германия е пред криза. Имаме опасен враг, който не можем да открием. Екстремистки елементи в парижката преса внушават представата за агресивна Германия, която иска със сила да си възвърне загубите от Франция.
— Това е абсурдно, Ото — протестира Туийд. — От всички държави в Европа Германия има най-миролюбивата политика.
— Вярно е, но налице е една съвършено организирана кампания, чиято цел е да ни изкара опасни.
— При сегашния ви канцлер? Глупаво е.
— Знам, че е глупаво. Пропагандата обаче е неистова — дори Гьобелс би й завидял. Предричат появата на нов Бисмарк. Той щял да поиска да си възвърне от Франция Елзас и Лотарингия — анексирани от Германия през 1871-ва.
— Сигурно има кой да се противопостави на тази очевидна лъжа.
— Не е само това — Кулман допи коктейла си, изчака Пола да поръча по още един и продължи: — В Германия съществува ново нелегално движение, организирано от хора извън страната. Състои се от групи, формирани от терористи. Не можем да разберем откъде идват. Движението се нарича „Сигфрид“ и явно се числи към екстремистката десница. Знаем, че непрекъснато се внася контрабандно въоръжение и експлозиви, които се складират за по-късен етап. И отново не можем да открием източника.
— Сигурно предполагате кой стои зад всичко това — тихо се обади Пола.
— Нали ви казах, огънят се подклажда от крайни елементи в парижката преса. — Пола и Туийд поръчаха вечерята, а Кулман се съсредоточи върху пурата си. — Сами разбирате, че тази информация е поверителна. Както и фактът, че дойдох тук като личен представител на канцлера.
Пола го погледна над ръба на чашата си. Лицето на Кулман изглеждаше мрачно с гъстата тъмна коса, черни вежди и широките плътни устни, здраво стиснали пурата.
— Разбирам — каза тихо Туийд. — Имаш ли представа какво е мнението на президента на Франция?
— Той не може да повярва в съществуването на такава конспирация. Раздразнен е, разбира се, от статиите в някои френски вестници, но мисля, че е най-добре да не коментира, защото това би довело до привличане на вниманието към техните агресивни изявления. А той има и други проблеми за разрешаване.