— Лапоант е силен — съгласи се Леми.
Френската военна мощ се градеше върху ударните сили, страховитите ракети с голям обсег на действие, които чакаха в дълбоки силози в едно от платата на изток. Ракетите носеха ядрени бойни глави.
Един от офицерите, който бе изслушал с най-голямо внимание обръщението на Дьо Форж, не се прибра веднага в спалния корпус заедно с другарите си. Като се бореше с арктическия студ, лейтенант Бертие пресече плаца. Докато вървеше, той си повтаряше дума по дума речта, която току-що бе чул. Бертие имаше отлична памет, но искаше да бъде сигурен, че всяко изречение се е запечатало в ума му. Искаше, когато дойде времето за това, да предаде буквално съдържанието на речта.
На следващата сутрин Туийд се движеше бързо на североизток. Пола седеше до него на борда на полет „Ес Ер 951“ от Женева до Базел, швейцарски град на северозападния край на страната, където се срещат френската и германската граница.
Самолетът излетя точно в 7.10 и трябваше да кацне в 7.55. Пола погледна назад и видя, че местата са празни, също както тези отпред. И нищо чудно — трябваше да станат в пет сутринта, за да хванат самолета. Пола продължаваше да говори тихо.
— Сега ще ми кажете ли защо вместо да летим директно към Париж за среща с Лазал от френските тайни служби отиваме първо в Базел, за да се видим с Виктор Роузуотър?
— Защото беше съпруг на Карин.
Пола скръцна със зъби. Предната нощ тя бе позвънила на Роузуотър в апартамента му във Фрайбург, за да го попита дали могат да се срещнат в Базел, дали би искал да научи от нея какво точно се бе случило с жена му. Роузуотър се бе съгласил веднага и срещата бе уредена в хотел „Драй Кьониг“. Сега, след лаконичния отговор на Туийд, Пола разбра, че той няма да й каже нищо повече от това, което бяха говорили снощи, когато я накара да се обади на Роузуотър.
— След като се видим с Роузуотър, отлитаме директно за Париж — каза Туийд. — След като ти уреди тази среща, аз се обадих на Рене Лазал в Париж. Нямаше търпение да се срещнем час по-скоро. Явно събитията стават неуправляеми за тях. А това потвърждава най-големите страхове на Кулман. Нещата се развиват прекалено бързо.
— Кои неща?
Туийд й подаде последния брой на „Журнал дьо Женев“, който бе купил на аерогарата. Заглавието, набрано с огромен шрифт, сякаш скочи към очите й.
„СЕРИОЗНИ РАЗМИРИЦИ В БОРДО. 1000 ПОСТРАДАЛИ.“
Прочете статията под заглавието. Големи групи от обезумели мъже с шлемове и маски на главите нападали пешеходците, разбивали магазините около гарата „Сен Жан“, покривали стените с антисемитски надписи. В крайна сметка обаче никой не бил арестуван — полицията била напълно изненадана.
Тя погледна надолу през илюминатора. Самолетът бе прелетял половината от Женевското езеро и сега правеше завой на северозапад. Преминаваха над планината Юра. Възвишенията долу приличаха на гръбнака на огромен кит, а върховете бяха покрити със сняг. Пола потръпна и върна вестника.
— Какво стои зад всичко това?
— Трябваше да попиташ кой, но това аз не зная.
Не му повярва, но замълча. Скоро щяха да кацнат в Базел и тя се подготвяше за разговора с мъжа на Карин. Какво, за бога, можеше да каже той на Туийд?
В една усамотена вила на изток от Генералния щаб на Трети корпус Дьо Форж скочи от леглото и бързо влезе в банята по долнище от пижама. Завъртя крана на студената вода и застана неподвижен под ледените струи, които обливаха стройното му тяло.
Джийн Буржойн се измъкна от голямото легло по-бавно, покри с кърпа голото си тяло, отвори вратата и вдигна вестника, който прислужницата бе оставила на пода. Седна на ръба на разхвърляната спалня, четейки заглавието, и вдигна поглед, когато Дьо Форж отново се появи, изсуши се и бързо облече униформата си. Изправи се, като държеше с една ръка кърпата, с другата — вестника.
Джийн Буржойн беше висока метър и седемдесет, тежеше почти колкото Дьо Форж, имаше руса коса, стройна фигура и дълги красиви крака. Лицето й бе издължено, с подчертана брадичка и хубав цвят, който не дължеше нищо на гримовете. Тя подаде вестника на Дьо Форж. Заглавието съобщаваше за бунтовете в Бордо.
— Шарл, това няма нищо общо с теб, нали? — попита тя, като гледаше проницателно.
Дьо Форж погледна вестника. Хвърли го на дебелия килим. Дясната му ръка се повдигна и той удари жената през лицето с опакото на дланта си. Тя политна назад и падна на леглото. Кърпата се свлече, като откри хубавото й тяло. Очите й се впиха в неговите, когато тя вдигна кърпата, уви я отново около себе си и се изправи.