Под прозореца на бара, в който стоеше Нюмън, двама мъже сграбчиха някакъв човек с телевизионна камера, а трети я взе от ръцете му, преди да е успял да я включи. Насочи обектива встрани и бавно обходи разбитите магазини, ресторанти и барове. Но не засне нито един от демонстрантите.
Когато той свърши с камерата, един от главорезите извади палката си и удари безпомощния оператор в тила. Оставиха го на бордюра, но той се свлече в канавката. Хвърлиха камерата в скута му.
Звънецът бе замлъкнал. Тълпата се раздвижи — организирана на групи, като войсково подразделение на учение. Половината изчезнаха в страничните улици. Останалите се качиха в големи покрити фургони, които пристигнаха откъм гара „Сен Жан“. Колите бързо напуснаха района.
Улицата изведнъж опустя. Униформените мъже, възстановяващи се от газовата атака, преминаха димната завеса, за да открият, че противникът им е изчезнал. Нюмън внимателно отвори прозореца и чу звука от ботушите, газещи сред купища изпотрошени стъкла. Мястото приличаше на бойно поле.
Барът беше притихнал, когато Нюмън разбута хората около себе си. Излезе от помещението и се затича надолу по стълбите, за да изпревари пристигането на Силите на реда. Продължи да тича по улицата, където бе паркирал, стигна до колата, отключи я, влезе и подкара към летището, далеч от главната улица.
Бе имал намерение да се отбие в „Пулман“ и да прибере багажа си. Отказа се. Единствената му цел сега беше да се измъкне от Бордо жив.
Съмняваше се, че този бе единственият бунт в града. Това, което видя, носеше всички белези на старателно организирана терористична кампания. Целите й — да изплаши до полуда населението. Да наруши равновесието му до състояние, в което то би приело всяка нова власт, стига да му обещае силно правителство, законност и ред. Всичко, което би му позволило да живее отново нормално и мирно. Стратегията беше сатанинска.
Приближи внимателно летището, за да е сигурен, че никой не се оглежда за него. Страхуваше се и от преследвачи, предрешени като агенти на тайните служби. Вероятно вече имаха номера на ситроена, който трябваше да върне в бюрото за коли под наем. Намали, като остави доста автомобили да го задминат. Когато влезе в района на летището, пред него имаше дълга опашка от коли, от които излизаха пътници. Нюмън изключи двигателя, извадя ключовете и се огледа.
Наблизо униформен мъж чакаше някого, застанал до празна лимузина. На лентата на шапката му бе изписано името на някакъв хотел. Нюмън взе сака си, излезе, приближи се към шофьора и заговори бързо, стиснал с пръстите си петстотинфранкова банкнота.
— Извинете, бихте ли ми помогнали? Ще изпусна полета си до Лион, а трябва да върна този ситроен в бюрото за коли под наем. Можете ли да го направите вместо мен? — Нюмън намигна. — Бедата е там, че ме чака най-търпеливата жена на този свят. Няма и да помисли да изтрае до следващия полет…
— Колко трябва да им се плати? — попита шофьорът, заковал поглед в банкнотата.
— Нищо. Всичко е платено в аванс, както обикновено…
— Бензин?
— Използвал съм много по-малко от платения.
Нюмън подаде парите.
— Много е, но по-дребни нямам. Обаче това, дето ме чака в Лион, си заслужава разходите.
— За мен ще бъде удоволствие, сър…
Банкнотата изчезна в дрехите на шофьора. Той изтича към ситроена, а Нюмън бързо влезе в сградата, но веднага забави крачка. Двама мъже в шлифери и шапки стояха прави до едно от кафенетата. Стойката им беше някак прекалено изправена, приличаше на военна. Той дръпна надолу баретата и бавно тръгна към гишето. Завериха билета му. Нюмън остави сака си на лентата и се отправи към изхода за полета до Париж.
Успокои се, едва когато машината на „Ер Интер“ се издигна във въздуха. Нямаше намерение да се мотае в Париж. Възможно най-скоро щеше да се качи в самолета за Лондон. Докато се отдалечаваха от земята — равно поле от зелени и сиви петна, той се молеше на Бога Изабел да е в безопасност в Аркашон.
9.
Парижкият щаб на контраразузнаването — DST — се намира на една невзрачна уличка, която туристите обикновено дори и не забелязват, въпреки че „Рю де Сосайе“ — тясна и криволичеща пряка на „Рю дю Фобур Сент Оноре“ — е съвсем близо до Елисейския дворец — резиденцията на президента на Франция.