Пола едва овладя напрежението си. Започна да изброява фактите, които й бяха известни:
— Джийн Буржойн. Русокоса красавица. От семейство на благородници с много земи в Линкълншър. Не я приемат добре в аристократичните среди на Лондон, защото веднъж казала „Лондонското общество е една невероятна скука.“ Цитирам думите й. Слави се с много висок коефициент на интелигентност. Независима и малко дива. Обожава авантюрите.
— Вилата „Форбан“ — продължи Лазал. — Собственост на Дьо Форж, използва я за тайни срещи с нелегалния „Черен кръг“.
— Какъв е този кръг? — попита Туийд. — Имам чувството, че ваш агент е внедрен в лагера на Дьо Форж.
— Нима съм казал такова нещо? — Лазал повдигна вежди. — Сега ще отидем да обядваме в един швейцарски ресторант на Площада на Мадлената. А после ще ви разкажа за „Черния кръг“…
В копринен халат, развързан на тънкия й кръст, Джийн Буржойн седеше пред масичката в спалнята във вила „Форбан“. Мислеше си, че Дьо Форж явно е в период на трескава активност. Беше едва обед, а новото посещение на генерала, само дванадесет часа след предишното, бе сигурен знак, че за Дьо Форж се задава нещо голямо. Той като че ли изпитваше най-голяма нужда от нея в периоди на криза. На масата до прозореца лежеше коженото му куфарче.
Дьо Форж излезе от банята, бършейки тялото си. Облече бързо униформата си и погледът му попадна върху куфарчето. За миг замръзна на място, после спокойно довърши тоалета си.
Обикновено оставяше куфарчето на майор Леми, преди да влезе във вилата. Но когато днес пристигнаха, бе започнало да вали и той, забързан, бе забравил за него. Дьо Форж бавно се приближи до тоалетната масичка, очите му — хипнотично фиксирани в нейните, отразени в огледалото. След миг тя отклони погледа си и продължи да нанася крем върху лицето си. Ръцете му хванаха раменете й, смъкнаха от тях халата и хубавите й заоблени гърди се откриха, когато дрехата се свлече в скута й.
— Стига толкова, Шарл — каза тя с леко дрезгавия си глас. — Време е да си вървиш. А аз ще отида за няколко дни в Англия. Тръгвам днес.
Натискът върху красивите й рамене се усили. Джийн никога не показваше страх от Дьо Форж и предполагаше, че това я прави още по-привлекателна за него. Гласът му прозвуча застрашително тихо:
— Сложих си куфарчето на онази маса. Сега не е в същото положение, в което го оставих. Имам набито око за подробности.
— Обаче окото те лъже.
Той я стисна още по-силно и усети костите й под бялата плът.
— Гледала си документите, докато бях в банята.
— Свали си ръцете от мен, глупак такъв — също толкова тихо му отвърна тя. — Мислиш си, че ме интересуват тъпите ти документи? Явно те гони параноята. Все шпиони са ти в ума. — И — продължи кротко тя, — ако ме удариш още веднъж, ще те халосам с четката. — Дясната й ръка сграбчи дръжката. — А сега взимай оня червей Леми и изчезвайте да си играете на войници.
— Защо отиваш в Англия? — попита я той, след като я пусна и застана встрани от нея.
— Защото искам, Шарл!
Този път бе настояла да използва банята първа. Обу чорапогащите си, облече комбинезон и върху него — черна, дълга до коленете рокля. Пъхна малките си крака в чифт официални обувки и украси с наниз перли врата си. Всичко това й отне съвсем малко време.
— Защо искаш да се върнеш в Англия? — настоя Дьо Форж. — Все отлиташ нанякъде, като водно конче си. Сигурно ще имам нужда от теб тук.
— Искам да видя чичо си, дома си… Ще трябва просто да сдържаш желанията си. А ако съвсем се отчаеш, можеш да навестиш Жозет. От колко време не си виждал жена си! А когато все пак отиваш при нея, взимаш ли със себе си проклетото куфарче, скъпи?
Устните на Дьо Форж се стегнаха. Тръгна към нея с решителна крачка. Тя отново заплашително вдигна пръст.
— Не забравяй какво ти казах, когато ме удари последния път. Говорех сериозно. Между другото, защо винаги избираш жени, чиито имена имат в началото си буквата „ж“?
Дьо Форж възвърна присъщото си самообладание и отказа да отговори на подигравката й. Тъкмо слагаше шапката си, когато на вратата тихо се почука.
— Влез! — извика Джийн, за да покаже кой владее положението.
Вратата бавно се отвори и лейтенант Андре Бертие прекрачи прага. Беше русокос и красив, държеше почтително кепето си под мишница и гледаше право в Дьо Форж.