— Моля за извинение, генерале, но майор Леми ме изпрати, искали сте да бъдете подсетен за часа.
— Може би лейтенантът ще приеме чаша шампанско? — предложи Джийн и се отправи към кофичката с лед край разхвърляното легло.
— Няма да приеме — отговори й Дьо Форж с леден глас. — Дежурен е.
— Някои от подчинените ти са наистина много хубави, Шарл — прошепна Джийн.
Тя прекара ръка по косата, паднала през рамото й, и заразглежда Бертие. Внимателно огледа тялото му и силното му младо лице. Бертие, разбрал, че е обект на интереса й, се бе втренчил в стената.
— Избирам ги единствено според компетентността им — отговори на забележката й Дьо Форж със същия вледеняващ глас.
Взе куфарчето си и бързо тръгна към вратата. Подмятането й, че го носи със себе си и в апартамента на Жозет в Бордо, го бе изненадало — той наистина го носеше, когато я посещаваше.
Джийн наблюдаваше тръгването му с мрачно наслаждение. Човек винаги става ревнив, когато любимият или любимата му заминава нанякъде, и така мисли повече за него. Когато чу да се затваря входната врата, тя изтича до холската и леко я открехна. Да, бяха си заминали. Отиде до телефона, вдигна слушалката и набра някакъв номер.
Навън прехвърчаха снежинки, а студът бе непоносим. Застанал до бронираната лимузина, майор Леми се пресегна да отвори задната врата. Беше замръзнала. Рязко дръпна с голямата си силна ръка, вратата се отвори. Дьо Форж отръска снежинките от униформата си и седна в колата. Бертие се намести на мястото до шофьора, а Леми заобиколи и се настани до Дьо Форж. Лимузината ускори, а колелата разораха чакъла.
Дьо Форж погледна Леми. Шефът на разузнаването винаги му напомняше на лисица с издълженото си лице, с изражението си, със заострената брадичка. Генералът вдигна стъклената преграда, която ги отделяше от предните седалки, за да не го чува Бертие.
— Защо избра Бертие за охрана?
— Защото е експерт по автоматичните пистолети. Носи един под мишницата си. От целия ни личен състав той стреля най-добре.
— Калмар свърши добра работа с онзи шпионин, Анри Бейл — Дьо Форж изведнъж смени темата. Така често вадеше от равновесие офицерите си. — Чудя се кой е той, наистина. Сигурно имаш някаква идея.
— Никаква — Леми се загледа през прозореца, където снежинките се бяха превърнали в бяла завеса. — Той грижливо пази самоличността си в тайна. Връзката се осъществява само по телефона, и то винаги чрез разговор от два обществени автомата. Плаща му се в швейцарски франкове. Пликът с банкнотите се поставя в кожена чанта, а тя се изхвърля от колата на предварително уречено място. Всеки път е различно, но обикновено е далеч из провинцията, там където цялата околност може да се наблюдава на километри.
— Човек би си помислил, че е преминал специално военно обучение — каза Дьо Форж. — Но това няма значение. Важното е, че върши отлична работа.
— Има един друг проблем, който вероятно бихте искали да обсъдим — рече бързо Леми, променяйки темата. — Фондовете ни за тайните проекти са на привършване. Имаме нужда от още ракети и от нервнопаралитичния газ, с който са заредени.
— Не се тревожи. Получих шифровано съобщение от доставчика ни. Към нас пътуват още пари, още ракети, още газове.
— Кога пристига корабът?
— Скоро. Ще ти кажа, когато знам точната дата.
— Приемаме в Аркашон както преди, нали?
— Да, Леми. Има още един проблем, който изисква незабавно действие. Искам Джийн Буржойн да бъде проследена, когато напусне вилата. Да ми се докладва къде ходи, с кого се вижда. Пълен отчет. Бертие знае добре английски. Спри колата и му предай заповедите ми.
— Защо сега, генерале? Бертие не може да я проследи униформен, тя веднага ще го познае.
— Започнал си да оглупяваш, Леми…
Дьо Форж погледна назад и видя ескорта от мотоциклетисти, които се бяха присъединили към тях. Други се движеха пред лимузината. Бяха заели местата си веднага щом колата на Дьо Форж бе напуснала вила „Форбан“. Джийн Буржойн веднъж се бе оплакала, че не може да изтърпи мотоциклетистите около къщата.
— След малко тя ще тръгне към летището — продължи Дьо Форж. — Изпрати човек от ескорта да се прикрие около вилата, да наблюдава и внимателно да я проследи, когато потегли. Тогава да се обади по радиото си на Бертие. Какво прави самият Бертие? Взима един мотор и моментално тръгва към щаба, където облича цивилни дрехи. Слага си шапка, която прикрива русата му коса, и се издокарва с чифт слънчеви очила. Спирай колата. Хайде, Леми…
Майорът се подчини и слезе от лимузината, след като каза на Бертие да направи същото. Започна бързо да говори на лейтенанта. Застанал с гръб към Дьо Форж, той извади портфейла си и измъкна три банкноти от по хиляда швейцарски франка. Това правеше повече от хиляда английски лири.