— Други членове?
— Вероятно още един. Наричат го Птицата.
— Птицата? — намеси се Пола. — Що за странен прякор?
— Предполагаме, че просто идва и си отива, че не само снабдява Дьо Форж с пари за кампанията му, а и че тайно му доставя нови модели оръжие, с които армията му официално не разполага. Вероятно дори смъртоносни бойни газове.
— Някаква идея кой може да е Птицата?
— Не. Между другото, не споменавайте никъде за разговора ни, дори пред член на кабинета или мой подчинен. Дьо Форж навсякъде има шпиони.
Туийд беше поразен. Никога преди не бе чувал началника на френското контраразузнаване да говори така. Пола реагира веднага:
— Значи Дьо Форж е подкарал влака и сега на него се качват пътниците.
— Добре го каза — съгласи се Лазал. — Да се надяваме, че не е станало прекалено късно.
— От друга страна — продължи Пола, предполагам, че също имаш внедрени свои агенти. Откъде иначе би могъл да знаеш толкова добре какво става в лагера на Дьо Форж?
— Наистина имам информатори — предпазливо отвърна Лазал. — Но не само тукашната ситуация ме тревожи. Положението в Германия също взема странен обрат. На Рейн работи нелегално една дясна екстремистка групировка — „Сигфрид“. А това помага на Дьо Форж да представи Германия като заплаха.
— Няма ли човек от висшите кръгове на властта — освен президента — на който да можеш да се довериш? — попита Туийд.
— Има един силен мъж — Пиер Навар, министър на вътрешните работи и мой пряк началник. Той ненавижда Дьо Форж. Но положението му има един недостатък. Президентът мисли, че всичко ще е наред, стига Навар да е в кабинета, за да се противопоставя на Луи Жанин, който пък го успокоява, че не съществува опасност от преврат.
— Значи нещата са оставени да се развиват от само себе си.
— Точно така. Сега, преди да засегна един деликатен въпрос, има ли нещо друго, за което искате да ме попитате?
— Да — бързо отговори Пола. — Трябват ми сведения за личния живот на Дьо Форж. Това може да се окаже слабото му място.
Лазал се изправи и отвори вратата на вграден в стената зад него дървен шкаф. Вътре имаше сейф. Набра комбинацията, отвори желязната врата, извади една дебела зелена папка и я постави на бюрото.
— Доста си се потрудил — обади се Туийд, когато Лазал разгърна папката.
— Дьо Форж ме е обсебил — призна французинът.
Докато прелистваше досието, Пола огледа стаята. Мебелите бяха стари — евтино дървено бюро с издраскан плот, паянтови дървени шкафове. Прозорците плачеха за измиване, а завесите отдавна бяха забравили какво е пералня. На идване обаче тя бе забелязала през една отворена врата на приземния етаж стая, пълна с компютри, факсове и блестящи зелени екрани. DST представляваше странна смесица от вехтории и съвършени технологии.
Лазал се обърна към Пола и заговори:
— От десет години Дьо Форж е женен за Жозет — парижка светска дама. Тя притежава един апартамент в Бордо и друг тук, в Паси. Наследява състоянието на баща си, който по времето на сватбата им е бил министър на отбраната. Ето снимката й…
Пола се вгледа в елегантната брюнетка в къса пола, седнала на диван и кръстосала разкошните си крака. Жена, която знае как да използва предимствата си.
— Привлекателна, умна, знае какво иска — позволи си да я определи Пола.
— Превъзходен анализ — каза Лазал, впечатлен. — Освен това иска да бъде съпруга на президента на Франция.
— Той верен ли й е?
— Боже мой! Не! Апетитът на Дьо Форж към благините на живота е направо неутолим. Начело на списъка за него са жените. Както ви казах преди обяда, има любовница — англичанка. Прекарва много време във вила „Форбан“, близо до щаба на Трети корпус. Позволете ми да ви представя Джийн Буржойн…
Пола пое снимката на ослепителна красавица с дълга руса коса. Джийн Буржойн седеше на плетен стол на някаква поляна, а фонът зад нея беше гъста горичка от вечнозелени дървета. Носеше прилепнал по тялото син пуловер, който подчертаваше чувствената й фигура, а широката й уста се смееше, но някак мрачно.
— Снимката е малко размазана — рече Пола.
— Правена е тайно с телеобектив.
— Предполагам, че Жозет не знае за съществуването й.
— Наистина ли мислиш така? — Лазал се засмя, като за пръв път, откакто се бяха видели, се отпусна. — Имам основание да вярвам, че Жозет знае за всички малки прегрешения на мъжа си.
— И се примирява с тях?