— Защото тук започна всичко — похищението над Карин и Пола, убийството на Карин. Причините? Момичетата са се занимавали с подводни проучвания край Дънуич. Там става нещо.
— Мога да ви дам изходна позиция — продължи Марлър. — Докато ви се шляехте из странство, аз пообиколих тази местност — стигнах до Дънуич и малко по на север, до Саутуолд. Ходех по кръчмите. Постоянните посетители знаят доста неща.
— И какво откри?
— Че човекът, който финансира новото подводно проучване на потъналия град Дънуич, е някой си лорд Дейн Доулиш.
— Той е повече от милионер — каза Туийд след кратко размишление, докато смилаше информацията от Марлър. — А някой все пак финансира Дьо Форж — това го каза Лазал. — Той ще има нужда от допълнителни суми, за да плати на хората си за подпалването на бунтовете, за да може щедро да раздава подкупи в Париж. Трябва да открием връзка между Олдбърг и Бордо. Засега нямаме нищо освен сходствата между двете убийства. Това обаче съвсем не е достатъчно.
— Следователно ще ни бъде от полза фактът — обади се Марлър, — че си издействах покана за купона, който дава Доулиш в имението си в Гренвил Грейндж. Ще има състезание по стрелба.
— Как го направи?
— Бях седнал да хапна в „Крос кийс“ — много хубаво ресторантче по-нататък покрай брега. Зад Муут Хол. — На съседната маса видях група здравеняци, облечени много добре. Говореха за състезание по стрелба по глинени чинийки в имението на Доулиш. Заприказвах се с тях, казах им, че съм брокер и съм на почивка. Подметнах им, че мога да сваля всичко, което лети из небето. Те се хванаха на въдицата — един дебел момък на име Бранд се обзаложи с мен. На петстотин парчета — така се изрази той.
— Какво трябва да направиш, за да спечелиш? — попита Нюмън. — Ако искаш, да дойда с теб.
— Трябва да улуча всичките чинийки. Мисля да загубя облога. Няма смисъл да знаят как стрелям. А ти можеш да дойдеш, ако настояваш. Бранд каза да доведа приятели, ако искам. Доулиш явно е много общителна личност. Обича големи празненства.
— Кога?
— Утре. Единадесет сутринта в Гренвил Грейндж. Името ми е Питър Ууд. Един мой приятел — брокер в Сити — се казва така. Обадих му се и го помолих да ме прикрива. Ако позвънят, секретарката ще им каже, че шефът й Ууд е заминал за Сафък.
Туийд се наведе напред:
— Защо си толкова предпазлив?
— Има нещо съмнително около тях. Май никой освен Бранд не се чувстваше удобно в дрешките на богат земевладелец. Всичките са доста атлетични, около тридесетгодишни…
Туийд извади от вътрешния си джоб издутия портфейл, който винаги носеше със себе си. Взе от него десет банкноти от по петдесет лири и ги подаде на Марлър.
— Това е, за да си платиш облога. Мисля, че постъпваш умно, като искаш да скриеш умението си в стрелбата. Трудно ще пипнем Доулиш, но все пак имаме за какво да се хванем. Той участва в подводните проучвания на Дънуич. А именно там водолазите са се опитали да убият Пола и Карин.
— Ще дойда с теб — реши Нюмън. — Ще се представя с истинското си име.
— Щом държиш — съгласи се Марлър и сви рамене.
— Ето това ми харесва в теб — ухили се Нюмън. — Ентусиазмът.
— Аз също бих искала да дойда — обади се Пола. — Издателката на женското списание „Уомънс Ай“ ми е приятелка. Уж имат нужда от серия интервюта за поредицата си „Именити мъже“.
— Това вече е престараване — възрази Нюмън.
— А представи си — предупреди я Туийд, — че измежду хората, които е срещнал Марлър, има някой от убийците от Дънуич. Могат да те познаят.
— Не съм съгласна — упорстваше Пола. Под водата беше тъмно, а ние бяхме с водолазните си маски. Невъзможно е да разпознаеш някого, след като си го видял с такава маска.
— Нали сте се преоблекли на брега — напомни й Туийд. — Ти каза, че убийците бързо приближили с лодките си плажа.
— Останаха достатъчно далеч. Беше и тъмно. Така че утре се появявам. Сама — информира тя Нюмън. — Не познавам никого от вас. Отивате там в единадесет. Аз ще се обадя на Доулиш и ще се уговоря с него за обяд.
— Ако мислиш, че ще успееш…
— Мъжете са суетни. А преуспелите мъже са много суетни, обожават да четат имената си в скъпите списания. Сигурна съм, че ще успея.
— При това положение — с неудоволствие се съгласи Туийд — идеята вероятно не е лоша. Имаме толкова малко време, че колкото по-скоро зачеркнем Доулиш от списъка на заподозрените, толкова по-добре.
— По-скоро да го подчертаем — обади се отново Марлър. — Преди пет минути цитирахте Лазал с думите, че някой тайно доставя на добрия генерал Дьо Форж оръжия. Доулиш притежава оръжейни фабрики. Една от тях вероятно се намира в горите между Снейп Молтингс и Ортфорд.