— Откъде знаеш това? — попита рязко Туийд.
— Нали ви казах, обикалях тук и там. На път към Ортфорд забелязах следи от машини, които водеха към гората. Целият район бе ограден с два метра и половина висока телена ограда, при това електрифицирана. Разни табелки по нея приятелски предупреждават „Не преминавай! Опасно за живота!“ и черепи с кръстосани кости за добавка. Това е.
— Много е далеч от Франция и от Бордо.
Туийд премигна и се загледа в стената. Опитваше се да се сети за нещо, което Пола бе казала по друг повод. Какво беше то? Надяваше се да си припомни.
— Търсим френска връзка, нали? — попита Нюмън. — Може и да има такава на долния етаж на хотела. Когато се приближавах до асансьора, едно младо момче се препъна в стъпалата. Ясно го чух как измърмори „Merde“. После на перфектен английски ме попита за пътя към бара.
— Опиши го.
— Около тридесет. Гладко обръснат. Върви изправен, стойката му ми заприлича на военна. Носеше тъмни очила, Бог знае защо по това време на годината. — Той погледна с усмивка към Пола. — Някои жени биха го определили като красив.
— Трябва да отида до бара — каза бързо Пола. — Сигурно вече е стигнал там. Но първо ще се обадя в редакцията на списанието.
— Май сме дошли точно където трябва — рече Туийд.
— Не можете да си представите колко сте прав — подразни го Марлър. — Главен инспектор Букенън и сержант Уордън са в града. Вчера говорих с Букенън.
— Защо са още тук?
— Началникът на полицията помолил Букенън да продължи разследването по смъртта на Карин Роузуотър. Цял Олдбърг знае за него.
— Не можем да му позволим да ни пречи — Туийд се изправи. — Не ни е ясно точно каква заплаха за Германия представлява Дьо Форж, а това го прави още по-опасен. Не можем да направим нищо повече тази вечер. Резервирал съм стаи за всички ви. Утре започваме.
— Ние какво ще правим? — попита мускулестият Бътлър. Както обикновено той и партньорът му Пийт Нийлд не бяха проговорили през цялото време. Но и двамата бяха запомнили всяка дума от казаното.
— Тъкмо щях да стигна до вас. Въоръжени ли сте?
— Значи не си личи. Това е успокоително — обади се Нийлд, по-общителният от двамата, и поглади мустака си.
Бяха облечени в дънки и дълги непромокаеми якета. Бътлър кимна и извади изпод дрехата автоматичен валтер, калибър 7.65 мм. Нийлд също показа валтера си.
— Хубаво — одобри Туийд. — Искам утре тайно да следвате Нюмън и Марлър до онова място — „Гренвил Грейндж“. Ще бъдете тяхна охрана и подкрепа в случай на неприятности.
— Очаквате неприятности от човек като Доулиш? — попита скептично Марлър.
— Докато ни нямаше, Моника му бе съставила досие. Прегледах го, преди да тръгнем с Пола насам. Изградил е империята си от нищо, а методите му понякога са били доста съмнителни. Бъдете крайно предпазливи. Пола, опитай се да разбереш кой е французинът, видян от Нюмън. За пръв път, откакто имаме работа в Сафък, замирисва на Франция.
Облечена в син костюм, модел „Шанел“, бяла блуза и фльонга, Пола влезе в бара в момента, в който висока и стройна жена с дълга руса коса и чаша шампанско в ръка се обърна към входа и се сблъска с нея.
Пола отскочи встрани и шампанското не улучи костюма й. Джийн Буржойн с ужас погледна скъпата дреха. Пола й се усмихна успокоително.
— Всичко е наред. Отиде на пода.
— Боже Господи! Ужасно съжалявам! Колко съм непохватна. Сигурна ли сте, че не го повредих? „Шанел“ е, нали? Изглеждате страхотно.
— Вие също изглеждате чудесно. А костюмът, неприятно ми е да го кажа, не е оригинал. Сама го уших.
Джийн Буржойн наистина беше божествена в светлозелената си тясна и плътно прилепнала по тялото рокля, която още повече подчертаваше формите му. Две тънички презрамки я крепяха над голите и красиви рамене. Зелените очи на англичанката изучаваха Пола, а широката й уста се усмихваше.
— Казвам се Джийн Буржойн…
— Аз съм Пола Грей — журналистка на хонорар към „Уомънс Ай“.
Пола реши, че ще бъде най-добре да се придържа към една и съща версия. В малък град като Олдбърг никога не можеш да си сигурен кой кого познава. Тя веднага бе разбрала коя е красивата блондинка и се надяваше, че е сама.
— Купувам си всеки негов брой — каза Джийн. — Ще ми бъде много приятно, ако ми позволите да ви почерпя с чаша шампанско. Ако сте като мен сама, разбира се.
— Така се получи, наистина. Бях се подготвила за дълга и самотна вечер…
Пола пое чашата на Джийн и я занесе на една тиха маса в ъгъла. Чувстваше се объркана. Какво можеше да прави Буржойн в тази част на света? Още една френска следа — любовницата на Дьо Форж е в Олдбърг. „Изглежда съвсем кротко момиче“ — помисли си Пола. Джийн се движеше с изящната си походка и всички мъже в бара бяха вперили погледите си в нея.