Усмихна се. Съвсем не приятелски. Очите му се впиха в Бранд.
— Забравяш едно нещо. Срещу парите си аз получавам много. Забравяш и с кого разговаряш, струва ми се. Лесно мога да те заменя, Бранд. Такива като тебе струват десет за едно пени.
— Уморен съм, сър. От пет сутринта съм на крак…
— И какво свърши през това време? — попита грубо Доулиш.
— Моят човек в „Браднъл“ докладва за много новопристигнали. А сега е ноември. Един от тях е Робърт Нюмън, задграничният кореспондент…
— За когото ми се обади този Питър Ууд. Звънял ми, за да ми благодари предварително за участието си в стрелбата. Всъщност искаше да попита дали може да вземе и Нюмън. Както вече ти споменах…
— Това също го проверих — побърза да каже Бранд.
— Не смей да ме прекъсваш, по дяволите. Изведнъж много хора проявяват интерес към мен. А сега времето е напечено в случай, че си забравил.
— Може да е съвпадение…
— Досега не съм вярвал в съвпаденията и затова съм оцелял. На всичко отгоре идва и някоя си Пола Грей, за да вземе интервю от мен. По телефона звучеше секси. Може пък тя да ми е компенсацията за останалите — Доулиш грубо се ухили. — Как върви изпращането на оръжията?
— Половината доставка е готова. Скоро ще приключим и с баланса.
— Внимателно ли следиш прогнозата за времето в района на Бискайския залив? Пътуването до Аркашон понякога е истински кошмар.
— Записвам всеки час метеорологичните сводки — увери Бранд шефа си, успокоен, че вече изглежда настроен по-приятелски.
— А ремонтът на „Котката“ ще бъде ли приключен?
— Говорих днес с капитана. „Котката“ ще бъде на линия.
— Дано.
Доулиш се изправи и се приближи до големия прозорец зад писалището. Застана с гръб към стаята и се загледа към кея на брега на Олд, от който го делеше спускащата се към реката, поляна. Луната осветяваше пълзящите от изток, от Северно море, буреносни облаци.
Светлината от стаята очертаваше силуета му на прозореца. Стоеше толкова неподвижно на здравите си крака, че приличаше на статуя. Бранд не познаваше друг човек, който да бе в състояние да не помръдва с часове. Доулиш не се страхуваше от нападение в имението си. Пазеха го ловджийски кучета, а и прозорците бяха направени с бронирани стъкла. Бранд се осмели да наруши размисъла му, като искаше да покаже усърдието си:
— Още един новопристигнал е забелязан в бара на „Браднъл“ — Джийн Буржойн.
Реакцията на Доулиш беше различна от тази, която Бранд бе очаквал. Обърна се с пламнали очи и гласът му прогърмя:
— Какво, по дяволите, прави пък тя тук! И всичко това става сега, когато при нас е най-напечено. Предстои ни най-голямата доставка. Плюс камара пари за приятелите ни във Франция.
— Буржойн има чичо в Олдбърг — обясни Бранд с надеждата да го успокои. — От време на време го навестява…
— Мътните те взели, Бранд! Загубил си и малкото акъл, който имаше. Чичото на Джийн Буржойн беше генерал-майор във Военното разузнаване. По дяволите! Ето ти още едно съвпадение, при това след целия този народ, който се изсипа в Олдбърг…
Доулиш бързо отиде до огромната библиотека, закрила едната от стените в кабинета. Натисна някакво копче и част от нея се плъзна встрани, а отзад се показа малък шкаф за напитки. Наля си голяма доза скоч и я изпи на една глътка, без да предложи на Бранд.
— Чичото е на осемдесет… — обади се помощникът му.
— И чудесна връзка с Министерството на отбраната. Имам чувството, че външните лица станаха прекалено много. Това чувство винаги е предсказвало неприятности. — Той подаде чашата си на Бранд. — Налей ми още едно. Голямо. Разпореди се двама от хората ми да бъдат готови да излетят с хеликоптера. И да са въоръжени. Може да се наложи да проследят някого,… или пък да го ликвидират.
— Ще бъде опасно — предупреди го Бранд и му подаде пълната чаша. — Още едно убийство след това, което се случи с Карин Роузуотър…
— За да успееш в този свят, трябва да поемаш рискове.
— Днес открих още нещо. В „Браднъл“ са отседнали и други гости…
— Стига си ме размотавал, Бранд! Кой?
— Главен инспектор Букенън от Централния следствен отдел и другарчето му — сержант Уордън.
— Добре, ако се наложи… при едно състезание по стрелба винаги може да има нещастен случай. Вината за него ще бъде на някой от гостите на увеселението, разбира се — завърши Доулиш и допи уискито си.
13.
В бара на хотел „Браднъл“ Джийн Буржойн стана и даде на Пола адреса и телефона си.
— Разговорът ми се отрази невероятно добре, Пола — каза топло тя. — Моля те, обещай ми скоро пак да си побъбрим. Ще ми се да обсъдим заедно някои неща. Стига да не съм пълна скука, естествено — бързо добави Джийн.