Малко преди това лейтенант Андре Бертие от Трети корпус търпеливо чакаше, докато Джийн Буржойн разговаряше с хубавото чернокосо момиче. Две красавици — блондинка и брюнетка. Не би имал нищо против едно интимно запознанство с някоя от тях. Най-добре и с двете. Помечта мъничко, за да убие времето, но нито за миг не отслаби вниманието си. Помнейки ролята си на англичанин, той си поръча още един джин с тоник, защото това се пиеше най-много на острова. Отпи и отново се замисли за заповедите, които бе получил във Франция…
Леми му беше дал точни инструкции, застанал срещу него пред колата на Дьо Форж на връщане от вила „Форбан“. Майорът никога не пилееше думите си.
— Следиш Буржойн навсякъде. Искам подробен доклад за всичките й посещения. С имена и адреси. Ето ти пари за пътуването. Тя отлита за Англия. Ти се качваш на един от моторите, отиваш в щаба и се преобличаш в английските си цивилни дрехи. След половин час да си отново при вила „Форбан“…
Бертие бе използвал същия фалшив паспорт, както и при предишните си пътувания до Англия. Качи се с Буржойн на самолета за Париж, после до Лондон. Използва колата, която го чакаше — „Форд Сиера“, поръчана по телефона по време на престоя за смяна на полетите на летище „Шарл дьо Гол“.
По неясна за него причина колата, която чакаше Буржойн, я отведе директно в хотел „Браднъл“ в Олдбърг. Той се регистрира под името Джеймс Сандърс. Носеше тъмни очила и мека шапка, за да скрие русата си коса. Ако някой го подкачеше за слънчевите очила през ноември, той щеше да отвърне: „Имам слаби очи. Светлината ме дразни…“.
Леми добре бе обучил протежето си. Веднага след настаняването си в стаята Бертие заключи вратата. Възможно най-бързо извади шише с боя за коса, отиде в банята и внимателно нанесе течността. Използва закачения на вратата сешоар, погледна се в огледалото и забърза надолу.
Страхът му, че Буржойн може да е изчезнала, се удвои, когато слезе във фоайето. Влезе бързо в бара и я видя. Тъкмо взимаше шампанско от тезгяха. След това го занесе до масата, където седеше момичето с гарвановата коса. Бертие си поръча първия джин с тоник и седна в ъгъла. Двете жени се разприказваха като стари приятелки.
Бертие знаеше, че Буржойн няма да го познае. Въпреки факта, че бе стоял в стаята й във вила „Форбан“, докато чакаше Дьо Форж.
Боядисаната коса променяше вида му. Тъмните очила завършваха маскарада. Освен това Буржойн го бе виждала само в униформа. А смяната на военни дрехи с цивилни можеше да направи човек неузнаваем.
Тъкмо допиваше поредния коктейл, когато Буржойн облече палтото си и излезе от бара. Бертие я последва по стълбите към задния вход, извеждащ на улицата зад хотела. Колата й — „Ягуар“ — бе паркирана наблизо. Той изтича до своя форд, оставен до самия вход. Буржойн потегли и Бертие я последва на безопасно разстояние.
В студената нощ нямаше никакво движение. Тя зави наляво по една тясна странична уличка, после надясно по булеварда, също толкова пуст, и почти веднага свърна пак наляво, поемайки по алеята, изкачваща някакъв хълм. Високи стени се издигаха от двете страни и пътят тънеше в мрак. От време на време зад някой портал проблясваха светлините на големи къщи. Кварталът на богатите в Олдбърг.
Хапещият студ на ноемврийската нощ го блъсна в лицето. Тръгна пеша към мястото, където ягуарът се бе скрил от погледа, вдигна яката на английското си спортно яке и пъхна ръце в джобовете. От двете страни на входа в стената, през който бе минала колата, се издигаха каменни колони, украсени на върха с излети от олово старинни кораби. Внушителната резиденция се наричаше „Адмиралтейството“.
Бертие надникна зад едната от колоните и видя малка къща в архитектурния стил на осемнадесети век. Зад дръпнатите встрани завеси на прозореца вдясно от главния вход на сградата светеше лампа. Бертие забеляза възрастен мъж с оредяла коса, който наливаше нещо от бутилка. Стойката му беше съвсем изправена. Появи се и Буржойн — приближи се до прозореца и дръпна пердетата. Точно преди да се скрие от погледа, Бертие зърна блясъка на светлината по буйната й руса коса.
Тръгна обратно към колата. Нагази в някаква кал, седна зад волана и се опита да изчисти обувките си. Леми явно бе очаквал тя да посети някой свой любовник. Бертие се замисли дали старчето спадаше в тази категория.
Седеше с ръце в скута и разсеяно разтриваше средния пръст на лявата. Когато след половин час стана ясно, че тази вечер тя няма да ходи никъде другаде, Бертие подкара колата към „Браднъл“, спускайки се от най-високото място в Олдбърг.
Преди да извади пръстена, Пола накратко разказа за пътуването им до блатата. После измъкна носната си кърпичка, разстла я внимателно и го показа на Туийд.