Бяха сами в стаята му. Туийд отпи от кафето, поръчано по-рано, докато държеше в ръка пръстена. Остави чашата и го сложи на средния си пръст. Беше му прекалено широк.
— Ето че съвпада с това, което казаха патолозите — обади се Пола. — Удушвачът е с много големи ръце. Само такъв човек би могъл да носи този пръстен.
— Лотарингският кръст. Интересно — каза Туийд, като почисти със салфетката остатъците от кал. — Може да се окаже важно. От друга страна обаче…
— Това е връзка с Франция — настоя Пола. — Защо сте толкова скептичен? Казах ви къде беше открит и как.
— На този етап не искам да правя изводи. Разполагаме с доста информация, с много фрагменти от мозайката, но някои все още липсват.
— Добре, какво знаем дотук?
— Най-сбито, с убеждението на Лазал, че в най-скоро време метеж ще разлюлее Франция. Организиран от „Черния кръг“, ръководен вероятно от генерал Дьо Форж. Видяното от Нюмън в Бордо подкрепя тази теория.
— Все още изглеждате скептично настроен.
— Прекалено рано е да се осланяме на тази информация. Може да сгрешим. Кулман ни предупреждава за нелегалното движение „Сигфрид“ в Германия. Между това и събитията във Франция би могла да съществува връзка. Да не забравяме и Калмар — вероятния убиец на Карин и Питър Кари. Имам силно предчувствие, че именно той е ключът. Узнаем ли местонахождението и самоличността му, ще разберем всичко. — Мозъкът му бързо премина на друга тема. — Ще взема този пръстен. Сама разбираш, че скоро трябва да го предам на Букенън. Не можем да укриваме улики по случай на убийство.
— Мога и сега да го дам на Букенън…
— Не. Искам в лабораторията на Парк Кресънт да изработят точно негово копие. След това ще бъде даден на Букенън. Той знае ли, че съм тук?
— Сигурна съм, че не знае.
— Ще задържим така. Тази нощ няма да излизам от стаята си. Ще тръгна рано сутринта. До Лондон ще стигна с моята кола. Но май е по-добре първо да поговоря с Виктор Роузуотър и да го предупредя, че ще предам пръстена на Централния следствен отдел. Трябва да му оставя време да подготви версията си.
— Отивам да го доведа, преди да тръгнат да вечерят с Боб.
— Добре. Чакам те — Туийд отново се вгледа в пръстена и изображението върху него. — Имам странното чувство, че съм виждал това някъде. Нямам представа къде. Дано се сетя. И още нещо, Пола. Бъди крайно предпазлива, когато утре разговаряш с лорд Дейн Доулиш.
— Нюмън и Марлър ще са там — на стрелбата.
— Въпреки това внимавай много. Моника продължава да работи върху досието на Доулиш.
— Защо?
— Защото се занимава с оръжеен бизнес. Защото живее в района, където бе убита Карин. Вероятно няма нищо общо с това, което търсим. Но сме длъжни да проверим. Има още едно нещо, което искам да свършиш — той гледаше стената. — И отново с най-голяма предпазливост.
— Разбрах. Какво е то?
— Тук е отседнал един французин — ако Нюмън правилно е чул възклицанието му при асансьора. Ако можеш, запознай се с него. Разбери какво прави тук. А сега доведи капитан Виктор Роузуотър. Кажи му, че съм шеф по сигурността в застрахователна компания.
— Най-добре ще е да кажа на главен инспектор Букенън, че аз съм открил пръстена — каза твърдо Роузуотър.
Току-що бе изслушал предложението на Туийд и се бе съгласил с него. Туийд от своя страна изучаваше Роузуотър, спомняйки си думите на Пола, че от него би излязло чудесно попълнение за тайните разузнавателни служби. Той наистина схващаше веднага основното във всяка нова ситуация. Следващите му думи потвърждаваха мислите на Туийд:
— Ще кажа, че нито Пола, нито Нюмън знаят, че съм го намерил. Прибрал съм го в джоба си, за да мога да го разгледам по-късно. В края на краищата убита е жена ми. Очевидно имам интерес да открия човека, удушил бедната Карин.
— Букенън ще те притисне — предупреди го Туийд. — Укриване на улики и така нататък.
— Ще се оправя. Не забравяйте, че имам опит във воденето на разпит. Сега ли ще ми дадете пръстена?
— Заключен е на сигурно място. И мисля, че ще е най-добре да изчакаме няколко дни, преди да се изправиш срещу Букенън. Може да реша да присъствам и аз.
Роузуотър се настани по-удобно в стола си. Наблюдава Туийд цяла минута, преди да зададе въпроса си:
— Пола ми каза, че работите за застрахователна компания. Сигурността някак не се връзва с това, ако не възразявате.
— Съвсем не — Туийд се усмихна загадъчно. — Специализирани сме в застраховането на богати клиенти срещу похищение — излъга той. — Тази информация е поверителна. Понякога се налага да преговаряме с похитителите, които са отвлекли наш клиент — доста рискована операция.