— Слушай внимателно, спешно е! — Той погледна часовника — 12.30. Пола имаше среща в дванадесет. — Потърси телефонния номер на лорд Дейн Доулиш в имението Гренвил Грейндж край Олдбърг. Запиши го точно и ми го дай.
Чак сега свали палтото си, седна зад бюрото и отвори някаква папка. Не можеше да прочете и ред от документите в нея. Моника още не бе открила номера — нямаше го в указателите. Прекъсна разговора с централата и се обади на един приятел на Туийд в Специалния отдел. Пет минути по-късно затвори телефона, записа номера на лист от бележника си, откъсна го и го занесе на Туийд.
— Съжалявам, че ми отне толкова време…
— Важното е, че все пак го откри. Сам ще набера. Вероятно ще трябва да премина през стена от всевъзможни секретари…
Когато Доулиш я сграбчи за ръката, Пола реагира спокойно. Обърна се към него с леден глас:
— Ако не ме пуснете, ще си тръгна веднага. А статията ми няма да ви хареса. Особено със заглавие като „Лорд Доулиш малтретира жени“. Мисля, че съвсем няма да се отрази добре на реномето ви.
Доулиш пусна китката й. Лицето му беше налято с кръв, но повтори въпроса си малко по-тихо:
— Кой, по дяволите, ви накара да ме питате за оръжейния бизнес? Преди десет минути друг човек ми сервира същото.
— С този друг човек нямам нищо общо. Работя сама, за ваше сведение. А причината да ви задам въпроса е очевидна — вие наистина ръководите оръжейни фабрики. Винаги си правя домашните, преди да интервюирам някого. Може би предпочитате да избягвате темата, Доулиш?
— Нищо не избягвам. Но аз контролирам и цели вериги от супермаркети в Северна Америка и именно те са основният ми източник на доходи — Доулиш се наведе към нея. — Аз храня хората. Оръжията са нещо странично. Но предполагам както всички журналисти и вие търсите само сензации — завърши подигравателно той.
— Търся обективност. Занимавате се наистина с много неща. Точно това искам да отразя в материала си. Търговски вериги, финансиране на подводни проучвания. Вероятно ще се концентрирам върху последното. Необичайно е, затова.
— Имам ли думата ви? — излая Доулиш.
— Ама вие глух ли сте? Вече ви казах какво мисля да направя.
— Харесват ми смелите момичета — гласът му отново стана приятелски. — Половината ми от времето отива да карам разни тъпанари да изпълняват правилно нарежданията ми. Но това е единственият начин. Не трябваше да изпускам нервите си. Вие сте достатъчно интелигентна. Но малко преди да се срещнем, отвън имахме един неприятен инцидент. Съжалявам. Моля да ме извинете — той се усмихна. — Искате ли да изпием по чаша вино за помирение? По-късно ще ви разведа из къщата. Горе имам няколко интересни картини.
„Горе? Там явно са спалните. Започваме отначало.“ — помисли си Пола и поклати глава.
— Ако не възразявате, ще остана на кафе.
— Горе също могат да ви сервират кафе — настоя Доулиш. — Имам един Рубенс, който сигурно ще намери място в статията ви.
— Не харесвам Рубенс.
— Откъде получихте информация за малкия ми оръжеен бизнес? — изведнъж изстреля той.
Пола замълча. Усещаше, че ситуацията може да вземе неприятен обрат. Доулиш беше от мъжете, които не се оставят да бъдат надвити от жена. Изражението и поведението му отново бяха станали агресивни. Телефонът иззвъня. Доулиш сви с досада устните си и вдигна слушалката.
— Кой ме търси, по дяволите? Кой? Ясно. Няма начин, свържете ме. Доулиш на телефона…
— Говори главен инспектор Букенън. Знам, че при вас е Пола Грей — започна от другата страна на линията Туийд. — Искам незабавно да се върне в хотел „Браднъл“, за да бъде разпитана. Повтарям, незабавно!
— Моментът не е много удобен, точно сега…
— Направете го удобен. Разследвам убийство и това е много по-важно от удобството на някого. Извикайте я на телефона. Веднага!
Доулиш се намръщи. Сложи ръка върху слушалката, но реши още веднъж да опита да отложи тръгването на Пола:
— Ако можете да изчакате около час…
— Мога да изпратя патрулна кола да я вземе! Започвам да се замислям върху нежеланието ви да съдействате.
— Един момент.
Доулиш подаде слушалката на Пола.
— Главен тежък инспектор Букенън настоява да говори с вас. Сам ще ви предаде съобщението си — произнесе го високо и ясно, за да се чуе и от другата страна на линията.
— Мис Грей? — започна бързо Туийд. — Говори главен инспектор Букенън. Ако обичате, тръгнете веднага към хотел „Браднъл“. Трябва да ми дадете някои допълнителни сведения… — Туийд заговори тихо със собствения си глас. — Веднага се махни оттам. Не ми харесаха тонът и настроението на Доулиш.