— Не ми харесва. Никак не ми харесва — каза Моника, след като разгледа внимателно лицето на снимката.
— Сержант Рей. Мисля, че чинът не отговаря на ранга му, вероятно е прикритие — експертът на Дьо Форж по взривни устройства. Нюмън трябва да има тази фотография, а когато му дойде времето, ще му изпратя и подкрепление. Всеки, който доближава Трети корпус или въобще Бордо, трябва да има снимка на това влечуго.
— Веднага ще направя копията…
— Не. Първо ме свържи с главен инспектор Кулман. Да се надяваме, че е в щаба си във Висбаден.
— Вие наистина не спирате — каза Моника и отиде до бюрото си да набере номера.
— Мисля, че не ни остава много време…
— Говори Кулман — представи се познатият гърлен глас. — Много се надявам, че никой не те подслушва.
— Никой, Ото. По тона ти разбирам, че нещо се е случило…
— Хванах една следа към групировката „Сигфрид“. С помощта на терористи от чужбина ще превърнат страната в ад, явно такива са плановете им.
— Конкретни улики?
— Да. Получих информация от един англичанин. Направихме обиск на съобщения адрес във Фрайбург. Открихме малък склад на оръжие и експлозиви. По-точно шест автомата „Калашников“, два килограма и половина експлозив „Семтекс“, часовникови механизми и всичко необходимо за направата на половин дузина бомби.
— Колко бяха терористите на „Сигфрид“?
— Николко. Птичето бе отлетяло. В апартамента не открихме нито един отпечатък от пръсти. Изчистили бяха толкова старателно, че си мисля дали не е имало жена с тях. Ти докъде стигна?
— Работим. Скоро може да имам новини за теб. Търпение, Ото. Онзи твой приятел — Щал — още ли е на същия адрес?
— Да.
— Между другото, обаждането на англичанина… Има ли нещо общо с „Името на Розата“?
— Да, би могло да се каже. Нека спрем дотук. Скоро може да те посетя в Лондон. Дори специалните служебни телефони понякога не са сигурни.
Туийд затвори. Беше разтревожен. Зловещата атмосфера в Париж сякаш бе обхванала и Висбаден. Духът на несигурност и недоверие, дори към собствените сътрудници, бе обзел мъже, пряко отговорни за работата на разузнавателните служби. Първо Лазал, сега и Кулман.
— Кой е Щал? — запита Моника.
— Дай ми един от секретните фишове. Благодаря. Щал е агент на Кулман, който работи под прикритие в Бордо… — Туийд говореше и попълваше фиша. — Записвам адреса, телефонния номер и френското име, с което официално се представя. Искам да оставиш в сейфа отделна папка за Нюмън. — Той й подаде готовия фиш. — Това отива в нея. Прибави и снимката на онова зловещо джудже сержант Рей, когато направиш копията в лабораторията.
— Ще бъде изпълнено. Какво означаваше подмятането за „Името на розата“?
— Кулман получил информация за една от тайните квартири на „Сигфрид“. Източникът е капитан Виктор Роузуотър. Казах ти, че се срещнахме с него в Базел. Пола смята, че е много подходящ за нашата работа.
— Като че ли е права.
Веднага след влизането си в дневната на Гренвил Грейндж Доулиш прие дълго телефонно обаждане от Ню Йорк. Застанал прав, лейтенант Бертие гледаше към пристана в края на поляната зад къщата. Към един от буйовете в широкия завой на реката беше привързана скъпа яхта. От нея се отдели моторна лодка с трима души на борда. Стигна до пристана, мъжете скочиха на брега, затичаха се нагоре по поляната и се скриха от погледа, когато заобиколиха къщата. Приличаха на добре трениран екип — около тридесетгодишни атлетични мъже, с пъргави и енергични движения.
— Добре, Бертие. Почвай. Какви новини носиш? Лейтенантът се завъртя на пети, намести тъмните си очила по-дълбоко в горния джоб на сакото и застана мирно. Гласът на Доулиш бе прозвучал рязко и грубо.
— Заповядано ми е да попитам кога ще пристигне следващата пратка.
— Пратка с какво?
Доулиш внимателно се вгледа в лицето на Бертие. Той не реагира, очите му останаха неподвижни и немигащи.
— Не зная, сър. Предавам ви буквално съобщението.
— Но можеш да се досетиш за какво става въпрос — настоя Доулиш.
— Не мога, сър. Заповядано ми е да ви задам определени въпроси и след това да предам отговорите на началниците си.
— В какво подразделение служиш, лейтенант? Чинът ти само лейтенант ли е? Или прикрива по-висок ранг?
— Лейтенант, сър. В инженерно подразделение. Мостове и така нататък.
— Ясно.
Доулиш не го показваше, но беше впечатлен. Мерките за секретност педантично се спазваха.
— Пратката ще бъде доставена след около три седмици. Това отговаря ли на въпроса ти?
— Напълно. Благодаря, сър.
— Отпусни се, приятелю. Тук не си на служба. Налей си нещо за пиене. Натисни копчето в онази библиотека, до томчето със стара английска поезия.