В телефонната кабина Изабел покри с кърпичката си микрофона на слушалката, за да приглуши гласа си.
— Говори префектът. Кой е на телефона?
— Запишете бързо този адрес… Свършихте ли? Добре. Ако изпратите веднага патрулна кола, ще откриете на стълбището двама фалшиви агенти на DST. Но веднага! Там се биеха. И двамата са в безсъзнание. Мъжете са замесени в убийството на Анри Бейл…
— Кой е на телефона? — отново попита префектът.
Но слушалката беше замлъкнала. Нисък и набит мъж в сив делови костюм, префектът бе избран на този пост заради умението си да взима бързи решения. Фалшиви тайни агенти? Всъщност това, което наистина го стресна, беше споменаването на Анри Бейл — човека, убит наскоро при гара „Сен Жан“.
Той заключи вратата на кабинета. Вдигна отново телефона и поиска от телефониста външна линия. Предупреди го, че ако подслушва разговора, ще бъде незабавно уволнен. После набра номера на Рене Лазал — шефа на DST в Париж. Свърза се веднага.
— Говори префектът на Бордо. Чували сме се и преди, както се досещате. Току-що приех анонимно обаждане относно двама фалшиви агенти на тайните служби и адреса в Бордо, където могат да бъдат открити. Човекът — мисля, че беше жена, преправила гласа си — каза, че те са замесени в убийството на Анри Бейл…
Разговорът беше кратък. Прекъсна връзката, вдигна отново слушалката и се разпореди две патрулни коли да тръгнат към посочения адрес.
— Това да стане веднага. Ако се наложи, влезте в сградата със сила. И хората да бъдат въоръжени с автоматично оръжие…
Изабел бързо караше по нощното шосе Н650. Нюмън бе минал по същия път, когато пътуваха към Аркашон. Малко преди да стигне селцето Фактюр близо до морето, тя отби и спря до банкета. Местността беше равна. Далеч в полето видя стар полуизгорял хамбар, от чийто покрив бяха останали само гредите, напомнящи на човешки ребра.
Реакцията настъпваше. Започна да трепери неудържимо, сякаш от силна простуда. Чувстваше се премръзнала. Нерви. Постепенно възвърна контрола върху тялото си, като поемаше на дълбоки глътки ледения въздух, влизащ през отворения прозорец.
Аркашон беше близо. А отсега нататък тя щеше да стои само там. Сутринта щеше да се обади на Боб Нюмън и да му каже за случилото се… Вероятно беше важно.
19.
На следващия ден в Парк Кресънт Туийд прекара много време в изслушване на устните доклади за последните събития в Олдбърг, а после и в задаване на въпроси към събраните в кабинета му хора.
В стаята се бяха струпали Пола, Нюмън, Марлър, Бътлърл Нийлд. Моника седеше зад бюрото си и безмълвно водеше записки. Току-що бяха свършили с докладите си. Нюмън отново заговори:
— Сетих се нещо, за което забравих да ви кажа. Става въпрос за Изабел…
— Красивата червенокоса Изабел — подразни го Пола.
— Просто я описах — отряза я с досада Нюмън.
— Но как само я описа… — тихичко измърка тя.
— Сега искам да съобщя нещо важно, без да ме прекъсват. Става дума за твоя разказ, Пола, за катамарана на лорд Доулиш „Стоманеният лешояд“. Преди време, когато ни разказваше за вашите премеждия и убийството на Карин, ти спомена, че при излизането си на повърхността сте забелязали странен кораб с разделен на две корпус…
— Точно така — Пола се наведе, отново сериозна.
— А докато се разхождах по крайбрежната улица на Аркашон с Изабел, тя ми описа някакъв особен плавателен съд, който посещавал тези води — кораб с „корпус, разделен на две“. Звучи ми точно като „Стоманеният лешояд“.
— Това е интересно — намеси се и Туийд. — Може би е връзката между Сафък и Франция.
— Освен за кораба — продължи Нюмън — тя ми разказа и за някой си лорд Дейн Доулиш, който упорито я ухажвал на едно парти.
— Това е скъпият Доулиш — обади се Пола. — И сега май имаме още една връзка между Олдбърг и Франция.
— При това вероятно много съществена — съгласи се Туийд. — Между Олдбърг и Аркашон, който е близо до Бордо. Доулиш търгува с оръжие. Лазал пък ми каза, че някаква неизвестна организация снабдява Дьо Форж с пари и оръжие. Струва ми се, че е замислено дяволски умно.
— Кое? — попита Пола.
— Доставянето на оръжията при Аркашон, вместо директно на пристанището в Бордо, където надзорът на пристигащите товари е по-стриктен. — Бог да поживи Изабел. И теб, Пола.
— Но каква беше цената… Животът на Карин.
— Виктор Роузуотър ще бъде ли на разположение, когато ни дотрябва? — попита Туийд, променяйки темата.
— Да. Той дори може да хване следите на убиеца на Карин. Не се отказва лесно.
— Разкажи ми още веднъж, Боб, как точно открихте пръстена — Туийд се облегна назад във въртящия се стол и погледна Нюмън. — Започни от началото. Не пропускай и най-незначителната подробност…