— Тези мъже бяха замесени в брутално убийство — каза Лазал, докато чакаха Леми. Той крачеше пред бюрото, а Дьо Форж бе седнал на стола си. Движенията на Лазал го дразнеха, но той остана неподвижен като статуя.
— Дезертьорите са боклук — рече най-накрая.
— Ако двамата са били дезертьори — Лазал внимателно произнесе тази фраза, — някой по-умен им е давал заповеди…
Млъкна, когато Леми влезе, подмина го и отиде до бюрото с папка в ръка. Остави я пред генерала.
— Редниците Жиле и Ферон. Дезертирали преди пет седмици. Оттогава никой не ги е виждал.
— Заповядайте — Дьо Форж посочи двата листа, които бе прочел. Дори и не понечи да ги подаде на Лазал. Началникът на DST бързо се пресегна, грабна документите и се взря в тях.
— Това е наша собственост — предупреди го Дьо Форж.
Лазал държеше листовете срещу светлината. Разгледа под различни ъгли всеки от тях. После ги пъхна в куфарчето и го затвори.
— Трябва ли да ви напомням, че разследвам убийство? Тези документи представляват важни веществени доказателства. Ще бъдат анализирани със спектроскоп, за да се провери дали не са, както подозирам, изфабрикувани през последните пет минути.
— Намекът ви ме отвращава — изстреля Леми.
— Всичко е част от работата ми. Цивилната власт има предимство пред военната — той се изправи. — Благодаря за съдействието. Пак ще ви навестя…
Дьо Форж изчака, докато шумът от отдалечаващия се конвой заглъхне. Тогава нареди на Леми.
— Организирай наистина свирепи бунтове в Лион. Трябва да побързаме.
20.
Когато отвори вратата на апартамента си на „Берисфърд Роуд“ в Саут Кен, Нюмън чу, че телефонът звъни. Затича се, сигурен, че ще спре в момента, в който стигне апарата в просторния хол. Вдигна слушалката и съобщи номера, но не и името си. Беше Туийд.
— Боб, помислих си, че трябва да знаеш това. Лазал ми се обади от Бордо. Открили са двамата фалшиви тайни агенти, отвели Френсис Кари от бар „Маями“, в апартамента на майката на Изабел Томас…
— Какво значи „открили“?
— Задръж нетърпението си. Не съм свършил. Неизвестна личност — вероятно жена — се обадила на префекта на Бордо, за да съобщи местонахождението на мъжете. Казала, че са в безсъзнание. В шахтата на стълбището. Полицията ги открила. Мъртви.
— Господи! Как са умрели?
— Това е любопитно. Никой не е сигурен. Паднали са от площадката на втория етаж, черепите им са разбити. Мислиш ли, че може да го е направила Изабел?
— Не умишлено. Струва ми се невероятно да се е справила и с двамата, въпреки че е изключително силна. Всеки ден плува в някакъв клуб. Значи Лазал се е обадил от Бордо?
— Да. Отишъл със самолет. Решил да действа дръзко. Уредил среща с Дьо Форж, закарал телата с една линейка и му ги показал. Вече знаел, че са войници, защото бельото им било армейско. Винаги нещо се недоглежда. Дьо Форж е побеснял.
— Това добре ли е?
— Може да провокира грешен ход от негова страна. Точно от това имаме нужда — да се издаде. Бедата е там, че не знаем какъв ще бъде този ход. Сега трябва да вървя. Скоро ли тръгвате към Сафък?
— Чакам Марлър. Трябва да дойде след около половин час.
— Не се увличайте…
Нюмън едва бе затворил, когато телефонът отново звънна. Марлър? Да го предупреди, че ще закъснее? Вдигна слушалката и отново каза само номера.
— Боб, ти си, нали? Познах те по гласа.
Изабел. Забързана. Каза й да говори по-бавно.
— Сега страшно ще се разсърдиш. Постъпих глупаво, като не се вслушах в предупреждението ти…
— По-бавно, Изабел — повтори разтревожен той. — В опасност ли си? И откъде се обаждаш?
— Всичко е наред. В безопасност съм, обаждам се от апартамента на сестра ми в Аркашон. Нея я няма, сама съм…
— Тогава говори по-бавно, за Бога. Хайде сега, кротко и спокойно…
— Ходих в апартамента на майка в Бордо, Боб…
Той изслуша цялата история сериозно, без да я прекъсва. Тя я разказа, без да бърза, сбито, но подробно му съобщи всичко, което се бе случило. Свърши с обаждането си до префекта на Бордо, преди да подкара като луда колата към Аркашон.
— Може да са те проследили.
— Невъзможно. Непрекъснато гледах в огледалото. Нямаше почти никакво движение по това време. Освен това спирах, преди да стигна в Аркашон. Не се появи никаква кола.
— Тогава всичко е наред — Нюмън се колебаеше дали да я изплаши до смърт, за да е сигурен, че ще остане в Аркашон.
Реши да го направи: — Но за една малка подробност грешиш.
— Коя?
— Каза, че двамата били в безсъзнание. Е, били са или поне сега са.