— Стигнахме до един исторически кръстопът — започна Дьо Форж. — В страната цари неспокойствие. От този етап връщане назад няма. В Лион ще настъпят нови и ужасни бунтове. А после целта ще бъде Париж.
— Не избързваме ли? — обади се Жанин.
Дьо Форж се отнасяше към интелектуалците с презрение. Погледна Жанин и бавно каза:
— Трябва да се движим бързо, защото вече сме набрали инерция. Предпазливостта е реакция на малодушните и страхливците.
— Президентът все повече се вслушва в Навар — предупреди Жанин, подразнен от намека.
— Навар може да си отиде.
— Не говорите за Калмар, надявам се?
— Генералът не е казвал подобно нещо — обади се строго Лапоант.
— Членовете на моята партия вече пътуват към Лион — увери Дюбоа. — Ще бъдем там, за да изиграем нашата роля.
— Посети ме един от лакеите на Навар — съобщи Дьо Форж.
— Лазал от DST. Ще се опита да заведе дело срещу мен. Няма да успее, разбира се. Но когато вземем властта, той ще бъде първият изхвърлен на улицата. Имаме нужда от силни патриотични мъже на всички ключови постове. Искам съгласието ви да подпалим пещта в Лион така, че пламъците й да се видят в Париж. Освен това трябва да изпратим таен контингент в столицата — той стовари стиснатия си юмрук на масата. — Вече набрахме скорост. От този момент ускорението не трябва да секва. Който е съгласен, нека сложи юмрука си върху тази маса…
Пет юмрука легнаха на масата с различни степени на решителност. Дьо Форж забеляза, че Жанин е най-неуверен. При това министърът на отбраната продължаваше с възраженията си, които тревожеха генерала:
— Както и преди, все още не одобрявам факта, че един от „кръга“ остава непознат за нас.
Птицата седеше на края на продълговатата маса срещу Дьо Форж. Лицето му бе скрито под маска с процеп за очите. Единствено той никога не говореше по време на тайните съвещания. Сега се обърна и безмълвно изгледа Жанин. Дьо Форж избухна:
— Казвал съм ти го преди, Жанин, непрекъснато ти го повтарям. Птицата ни снабдява с допълнителното въоръжение, от което имаме нужда. И по-важното — снабдява ни с пари от собствените си фондове. А това финансиране не може да бъде проследено назад до източника. Без парите „За Франция“ — нашата основна цивилна сила, никога нямаше да може да бъде създадена. Самоличността му въобще не те засяга. Освен това забелязах, че юмрукът му удари масата далеч по-силно от твоя.
— Чувствам, че е опасно да предприемаме важна стъпка напред, без да знаем каква ще бъде реакцията на президента — упорстваше Жанин.
— Така и ще направим. Няма да предприемем нищо важно, преди да сме видели как ще реагира президентът на новите размирици в Лион — Дьо Форж започваше да става язвителен. — Ти обичаш споровете, Жанин. А решенията те плашат. Просто ме дръж в течение на събитията в Елисейския дворец…
Съвещанието продължи още петнадесетина минути, почти изцяло подчинено на приповдигнатия дух на Дьо Форж, който ентусиазираше останалите и създаваше убеждението, че победата ги чака на следващия ъгъл.
Както винаги, членовете на „Черният кръг“ напуснаха вила „Форбан“ един след друг, с пет минути интервал между излизането на всеки от тях. Птицата си тръгна пръв. Поклони се леко на Дьо Форж, сам взе палтото си от гардероба в хола и излезе в студената нощ. Отвън го чакаше лимузина, която щеше да го откара до специалния самолет на летището в Бордо. Едва след като Бранд, облечен в униформата на шофьор, изведе колата от двора на вила „Форбан“, пътникът му — Птицата — свали маската си.
Във вила „Форбан“ Дьо Форж изчака останалите мъже да си тръгнат. После отвори вратата към съседната стая и я затвори зад себе си. В кабинета майор Леми седеше зад бюрото и работеше върху някакви документи. От касетофона се носеше музика на Стравински. Майорът изключи машината и вдигна поглед.
— Няма ли някакви бележници, които да използвам? Проверих навсякъде в бюрото, освен в най-долното чекмедже. Не можах да го отворя. Заключалката му е специална.
— Там Джийн държи бижутата си. Само тя има ключ. Господ да ме пази от кретените, които току-що си отидоха. Поне от някои.
— А конкретно?
— Жанин. Предложих Навар да бъде отстранен и той веднага намеси Калмар. Сякаш не знае, че Лапоант смята Калмар за обикновен главорез, който ни носи само неприятности.