Сведенията от „Лойд“ са полезни, но той не знае какво да прави с историята за малката сирена. Затова я складира в задния двор на съзнанието си. Описанието на странния разговор с лорда привлича вниманието му. Интересно. Защо се нахвърля така яростно върху Пърлмътър този английски лорд? Твърде силни емоции събужда „Одеска звезда“ за такава стара развалина. Само при споменаване на името, Додсън спуска завесата на мълчанието.
Остин се обажда в стаята на Завала.
— Спокойно, мой човек, почти съм си приготвил багажа — казва той.
— Радвам се да го чуя. Какво би казал да се поразходиш до Англия? Искам да си поприказваш с някого там. Бих отишъл и сам, но Руди иска да ме води във Вашингтон при Сендекър. — Освен това, Остин е наясно с избухливия си нрав и правилно преценява, че добрите маниери на спокойния като муле Завала дават по-големи шансове за успешен разговор с упорития англичанин.
— Готово! Тъкмо ще се видя с една приятелка в Челси…
— Тя ще се побърка от яд, когато разбере, че нямаш време за социални контакти. Въпросът не търпи отлагане — добавя сериозно Кърт. — Ще ти донеса нещо за прочит.
Остин отваря съседната врата. Когато Завала потъва в четене на материалите от Пърлмътър, Остин отново звъни на главния администратор, с молба да резервира полет на Джо за Лондон. Чиновникът отвръща, че е изпратил на Пърлмътър исканата рецепта, а по втория въпрос ще стори каквото му е по силите. Остин знае много добре, че нещата в Истанбул се задвижват по два начина: официалния и втория, при който се използва системата близки и познати, както и принципа „аз на тебе — ти на мене“. Мъжът е явно добре поставен в обществото, защо осигурява последния свободен билет за полет след два часа.
Завала свършва с четенето. След кратко обсъждане с Остин, вдига слушалката и звъни на Додсън. Представя се като сътрудник на НАМПД и го уведомява, че лети за Лондон, където иска да се срещнат, за да поговорят за приноса на благородното семейство в морската история на Великобритания и службата му на Короната. Лицемерието на тази плитка лъжа не би заблудило и възпитател в детска градина, но дори и да забелязва наивната наглост, лордът с нищо не го показва. Заявява, че ще бъде на разположение по всяко време на деня и обяснява, как се стига до дома му.
Машината на „Бритиш еъруейз“ захожда за кацане, а Завала гледа през илюминатора към Лондон, с копнеж в чувствените очи. Пита се дали кестенявата журналистка, с която е излизал навремето, все още живее в Челси и си представя, колко приятно би било отново да заседнат двамата в любимия си индийски ресторант на „Оксфордстрийт“. С херкулесово усилие отпъжда тези разсейващи мисли. Измъкването на стара семейна тайна от лапите на обигран английски аристократ е само по себе си достатъчно сложна задача, та да я затруднява допълнително с отвличащи вниманието фантазии.
Завала прелита през митницата, взема ключовете на наетата кола и поема към Котсуолдс, на няколко часа път от британската столица. Искрено се надява да не прилошее на някого от счетоводителите в централата, когато пристигне сметката за наетия ягуар кабрио. Съгласно твърдото убеждение на Завала, тази кола е неравностойна компенсация за вредите, нанасяни от НАМПД в любовния му живот. Ако я кара все така, мисли си мрачно той, спокойно може да завърши в манастир.
Излиза от магистралата, за да поеме по криволичещи селски пътчета, някои от които са колкото да мине по тях крава, като през цялото време полага усилия да се държи в лявата половина. Околните пейзажи са живописни като изрязани от календар. Хълмове и пасища блестят в почти неестествена зеленина.
Здраво построени къщи от меден на цвят камък са скупчени в малобройни селца, които нарушават девствения характер на околността.
Лорд Додсън живее в една махала, която силно напомня онези британски мистерии, в които цяло село се пита, кой уби викария? Къщата на лорда стои в гордо усамотение, в края на алея, малко по-широка от колата. Завала следва заградената с жив плет, чакълеста лента, която го отвежда до паркиран пред входа очукан пикап морис минор. Двуетажната постройка е изградена от топъл кафяв камък, а покривът е почти черен. Цялото нещо няма нищо общо със замъка, който би трябвало да обитава, според Завала, един достоен английски лорд. Къщата и дворът са оградени от каменна ограда. Някакъв мъж, облечен в кърпени гащи и избеляла риза, е потънал до шия в цветята.
Решил, че е попаднал на градинаря, Завала излиза от ягуара и казва: