— Тази характеристика може с успех да се приложи към половината действащи политици в наши дни.
— Няма да споря по този въпрос. Николай бил по-некадърен от повечето хора, напълно непригоден за ролята си, с оглед на неговия темперамент и интелектуално равнище. И въпреки това, разполагал с неограничена власт над сто и тридесет милиона души. Нему принадлежали приходите от два и половина милиона квадратни километра царска земя, както и от златните мини. Казано иначе, той бил най-богатият човек на земята. Притежавал осем великолепни дворци, а състоянието му се оценявало на осем до десет милиарда долара. Освен това, бил и глава на църквата, а в очите на простолюдието, стоял на една крачка от господа.
— Такава отговорност би сломила всекиго.
— Така е. Не бил в състояние да управлява и конюшня, ненавиждал положението си на цар, освен в случаите когато имал възможност да си играе на военен и би предпочел да прекарва дните си в английската провинция, но не му било писано.
— Идва революцията.
— Точно така. Сигурно голяма част от онова, което ще кажа, ви е добре известна, но нека бъде цялостно моето повествование. Консервативно настроените кръгове от неговия двор искали отстраняването му, още преди революцията. Те се опасявали, че разгромът на страната в Първата световна война може да им навлече на главите някое въстание и ненавиждали побъркания монах Распутин, който упражнявал неограничено влияние върху царицата. В Русия се ширели демонстрации, глад, необуздана инфлация, дезертьорство и всеобщ гняв, заради милионите жертви на онази безсмислена война. В качеството си на неограничен суверен, Николай пренебрегвал протестите, войската се обърнала срещу него и той абдикирал, след като му било казано, че това би било най-доброто решение, с оглед на интересите на страната. Новосъздаденото временно правителство арестувало него и семейството му и ги затворили в дворец край Санкт Петербург. Това правителство обаче, било на свой ред свалено от добре организираните болшевики на Ленин и Русия започнала своя дълъг и мъчителен експеримент с марксизма.
— Значи, Ленин и болшевиките му получават царското семейство в наследство.
— Добре казано! Ленин наредил да бъдат преместени с ограничена свита в Екатеринбург, град в златоносните райони на Урал. И там именно се предполага, че всичките били разстреляни през юли 1918 година. Самият Ленин се намирал под силен натиск, от страна на „ястребите“ в своите среди, а в преговори с германците било установено, че цареубийството си е вътрешен руски проблем, но жените трябвало да се пощадят. Ленин разпоредил такова ограничено убийство, след това хвърлил вината върху левите екстремисти в партията си и общо взето, тази версия била широко разпространена и приета.
— Каква е ролята на вашия дядо в случая?
— Кралят му наредил да следи много внимателно събитията. Все пак, крал Джордж и Николай били братовчеди. Дядо ми наредил на свое доверено лице, което говорело добре руски, Албърт Гримли, да разбере какво точно се е случило. Можете спокойно да сравните този човек със съвременния Джеймс Бонд! Той пристигнал в Екатеринбург, малко след като Бялата армия е прогонила оттам болшевиките и разговарял с офицера, разследвал убийствата. Открити били дупки от куршуми и кръв, но не и тела. Според офицера, убити били най-много двама: царят и неговият син, който е престолонаследник. Висшестоящите на този офицер потулили неговото заключение.
— С каква цел?
— Белите били под командата на реакционно настроен монархист, който живеел с идеята, че е натоварен със свещена мисия да спаси Русия. Искал е хората да повярват, че болшевиките избиват жени и деца. Царското семейство му вършело работа по-скоро в ролята на мъченик, отколкото на живи хора.
— И какво става с жените?
— Всичко е написано в доклада на Гримли. Той предполага, че са били преместени, преди убийството на царя и престолонаследника. Във военно отношение, нещата на болшевиките не вървели добре и може би Ленин е искал да разполага с жените като разменна монета, в случай че загази прекалено много. Според някои изследователи, царицата и дъщерите й били откарани в Перм, където останали до момента, в който градът бил нападнат от белогвардейците. Според очевидци, семейството било натоварено, заедно с огромно съкровище, на влак за Москва, след което изчезва. Съветите не позволяват никаква информация да изтече от този момент нататък. Известието, че Ленин преговаря с германците за съдбата на царското семейство, би оставило тъмно петно върху ореола на Ленин.