— А какво става със съкровището на Романови?
— Много малка част от него е била намерена.
— Съобщил ли е дядо ви своите заключения на краля?
— Той изказал предположението, че майката и дъщерите са вероятно живи и поискал помощ, за да организира спасителна акция. Въпреки роднинската връзка, крал Джордж си измива ръцете. Не забравяйте, че омразният кайзер е също братовчед както на краля, така и на царя. Такива са роднинските отношения между царстващите особи. Джордж се опасява, да не би да разбуни левите сили в кралството, ако даде убежище на царицата и децата й. Тя е немкиня по кръв, а немците са врагове.
— Значи, не е имало дори опит да й се помогне.
— Неколцина англичани решили да помогнат, но не стигнали доникъде, заради преместването на семейството. Направени били и няколко опита от страна на казаците, които искали, с помощта на германците, да възстановят царския институт в Русия. Може би кайзерът е изпитвал известни угризения, че е внедрил Ленин в Русия, с цел да отслаби натиска на източния фронт. Най-интересна е идеята да се отвлекат жените и да се преведат през окупираната от германците Украйна, а след това, по Черно море да се отведат в Истанбул.
— Провалил ли се е този план?
— Всъщност, не.
— Спасили ги?
— Да, но не германците. Казаците нямали доверие на Германия. Някъде по пътя, може би в отсечката преди Москва, същият отряд храбри казаци, които вече се опитали без успех да отвлекат жените, този път успяват и си пробиват път с бой чак до Одеса.
Завала сочи ръкописа.
— Майор Якилев?
Додсън се усмихва.
— Този казашки офицер е бил изглежда изключително изобретателен и решителен. Той не обяснява точно по какъв начин са попаднали жените под негова закрила. Щял е да стори това, след напускането на Русия. Дневникът е трябвало да бъде публикуван, когато Романови се появят в европейското общество. Ръкописът е трябвало да се пренесе с неутрален кораб и обнародването му би следвало да спечели за спасените всеобщи симпатии. Той попада в ръцете на моя дядо и след като семейството не пристига, той просто го запазва.
— Имате ли представа, кой би могъл да потопи кораба?
— Тук именно нещата стават неясни. Особено като се има предвид казаното от вас — причина за потъването на кораба е оръдеен снаряд. — Додсън си поема дъх. — Както личи от архивите, семейството е трябвало да бъде отведено в Истанбул, където го очаквала немска подводница. Турция била съюзник на Германия. Великобритания била известена за плана, за да не напада подводницата по нейния маршрут.
— Твърде великодушно решение от страна на Лондон.
Додсън се смее гръмко.
— А, те са интересна пасмина! Това великодушие е мотивирано от убеждението, че болшевиките ще осуетят замисъла.
— Хитра игра!
— Не толкова. Англичаните уведомяват Ленин и неговите главорези, че царското семейство потегля на борда на „Одеска звезда“.
— И вашият дядо е знаел?
— Бил е решително против, но мнението му било пренебрегнато.
— От кого?
— От крал Джордж.
Завала присвива очи.
— Сега разбирам, защо не ви се ще да дадете гласност на цялата работа. На някои хора не би се харесал новият образ на британския крал, в ролята на предател и съучастник в петорно убийство.
— Не знам дали бих отишъл чак дотам, да характеризирам краля като престъпник, макар поведението му бездруго да е укорително от морална гледна точка. Може и да изглежда наивно днес, но Джордж наистина не е допускал, че Ленин ще отиде чак дотам, че да ликвидира жените. Според моя баща, той бил убеден, че Романови ще бъда заточени в манастир. Вероятно с такова убеждение са го оставили самите болшевики.
Двамата остават няколко минути мълчаливи, потънали в мислите си и заслушани в песента на птиците.
Завала поклаща глава в недоумение.
— Нещо не ми е съвсем ясно! Преди няколко години, руснаците изровиха някакви кости, за които заявиха, че били останките на царското семейство.
— Съветите бяха царе на подобни инсценировки. Допускам, че наследниците им не са останали чужди на това изкуство. Може и да има известна доза истина, но безспорно е, че останки на момчето Алексей, както и на великата княгиня Мария, така и не са показвани.
— Мария?
— Да, предпоследната по възраст. Защо?
Завала отива до колата и се връща с получените от Пърлмътър материали. Намира нужните листове и подава на лорда историята за морската сирена. Англичанинът изважда очила в телени рамки. Започва да чете и изразът на лицето му става напрегнат.