— Нищо подобно. Макс наистина знае всичко, затова ми е нужен някой, който знае по-малко, за да отсее нужното. Виж какво, ще поръчам обяд за двама ни!
— Ласкателство и храна. Неустоима комбинация! Идвам веднага!
Рийд влиза в информационния център с широка усмивка. Независимо от дребните си закачки, те са отлични приятели, свързани от своята ексцентричност. С посивяващата си конска опашка и бабешки очила в телени рамки, Йегър изглежда като персонаж от филма „Коса“. Доктор Хенри Рийд има кръгло лице на херувим и висок перчем сламено руса коса, който увеличава малко ръста му от метър и половина и има вид на растителност, която се сресва с вила. Дебелите стъкла в кръгли рамки, кацнали на нослето, му придават вид на кукумявка. Той сяда на предложения му стол и скръства пухкави ръчици.
— Дръпни вълшебните си струни, Фроги!
Йегър поглежда над бабешките очила.
— Какво?
— Това е от радио театър, който обичах да слушам като дете. Фроги е гном. Впрочем, няма значение — ти надали си чувал дори за радиото!
Йегър се хили.
— Разбира се, че съм. Баба ми е разправяла. Нещо като телевизия, само че без картини. — Обляга се, с ръце зад тила и добавя: — Макс, кажи здрасти на моя приятел, доктор Рийд!
От пръснатите в цялата зала говорители, промърква женски глас:
— Здравейте, доктор Рийд. Много се радвам да ви видя отново…
Когато вратите на асансьора просъскват зад гърба му, Рой Дженкинс си казва, че е странно, че само той излиза от кабината. Поглежда цифрата на стената и псува тихичко. Превърнал се е в завеяния професор, чийто образ е ненавиждал цял живот. Момичето каза девети етаж. Зает с мислите си, той е натиснал копчето за десетия.
Вместо обичайната канцеларска архитектура от коридори и врати на кабинети, целият етаж представлява обширна, оградена със стъкло зала. Би трябвало да се върне в асансьора, но научното любопитство взема връх. Минава покрай редици лъскави компютри, оглежда се на всички страни, слуша техния шепот. Сякаш е кацнал на непозната планета, заселена само с машини.
С известно облекчение забелязва двамата мъже, седнали пред мигащата конзола, в средата на залата. Те се взират в огромен екран, който сякаш е окачен на невидими въжета. От него гледа жена, с кестенява коса и кафяви очи. Долният ръб на монитора едва прикрива щедрата й гръд.
Жената говори и което е още по-необикновено — мъжът с конска опашка й отговаря. Решил, че се е набутал в прекалено лична територия, Дженкинс бърза да се оттегли, но в този миг го забелязва вторият мъж, който явно има нужда от сенокосачка. Той възкликва:
— Ето ги най-накрая нашите сандвичи!
— Моля?
Рийд забелязва, че новодошлият носи чанта, а не загънат в хартия пакет, изучава обветреното и загоряло лице и накрая се спира на работната риза и рибарска шапка.
— Май не сте от столовата! — констатира той с тъга.
— Казвам се Лирой Дженкинс. Съжалявам, че ви обезпокоих. Слязох на погрешен етаж. — Той се оглежда. — Какво е това място?
— Компютърният център на НАМПД — отвръща мъжът с опашката. Той има момчешко, гладко избръснато лице, тънък нос и сиви очи. — Макс е в състояние да отговори на почти всеки въпрос, който решите да й зададете.
— Макс ли?
Йегър сочи екрана.
— Аз съм Хирам Йегър. Този е Ханк Рийд. Тази красива дама отсреща представлява холограмна илюзия. Гласът й е женски вариант на моя собствен. Отначало използвах и собствения си образ, но ми писна да се гледам непрекъснато пред себе си. Затова сътворих тази мечта — моята съпруга.
Макс се усмихва.
— Благодаря за комплимента, Хирам!
— Няма защо. Макс е умна и хубава. Питайте я, каквото ви хрумне! Макс, това е мистър Дженкинс.
Образът се усмихва и казва:
— Радвам се да се запозная с вас, мистър Дженкинс.
Подивях в този Мейн, мисли си Рой.
— Всъщност, доктор Дженкинс. Аз съм океанолог. — Той си поема дълбоко дъх. — Опасявам се, че въпросите ми могат да се окажат сложни — свързани са с метановия хидрат.
Двамата пред екрана се споглеждат, а след това вперват взор в Дженкинс.
Макс отговаря, с почти човешка въздишка:
— Трябва ли да повтарям казаното?
— Не го вземайте присърце, доктор Дженкинс! Работата е там, че през последните няколко часа, Макс работи именно по тази тема — обяснява Йегър. Избира номера на столовата и добавя: — Бихме искали да ви поканим на обяд!