— Моля те, Макс, покажи какво би се случило, ако ръбът на шелфа се огъне точно над най-големите залежи.
За няколко мига, над епицентровете се надигат вълни, високи десет метра, които връхлитат брега, заливат го на десетки километри навътре, нахлуват в заливи и срещу теченията на реките.
Очите на Рийд мигат често зад дебелите лещи.
— Сбогом, Бостън, Ню Йорк, Вашингтон, Чарлстън и Маями!
— Мет е смърт! — казва тихо Йегър. Забелязал недоумението на двамата по-възрастни мъже, той обяснява: — Стара хипарска поговорка, която предупреждава за опасностите от употребата на метамфетамини.
— Това е по-лошо от всякакви наркотици, приятелю! — отбелязва Рийд.
Дженкинс се прокашля.
— Има още нещо. — Разказва им за гигантския кораб, срещнат същия ден.
— Да не искате да кажете, че виждате някаква връзка между него и цунами? — пита Йегър.
Дженкис кимва.
— Забелязахте ли надписи по него?
— Да. Регистриран е в Либерия, както хиляди други, а на кърмата пишеше „Атамански изследовател II“. Проверих в речника. Думата означава казашки командир.
— Атаман? Сигурен ли сте?
— Да, говори ли ви нещо?
— Може би. Докога сте във Вашингтон, доктор Дженкинс?
— Нямам представа. Колкото се наложи. Защо?
Йегър се надига от стола си.
— Искам да ви запозная с някои хора.
27
Слънчевата светлина, проникваща през оцветените стъкла на високите до тавана прозорци, обагря острите черти на адмирал Сендекър в морско зелено и го кара да прилича на бронзова отливка на Нептун. От разположения на последния етаж кабинет, той има прекрасна гледка към официалните сгради на столицата. Потънал в размисъл, адмиралът стои прав пред прозореца и обхваща с поглед Белия дом, високия шпил на паметника на Вашингтон и купола на Капитолия, като граблива птица, която търси плячката си.
През по-голямата част от преди обеда, Остин му е разказвал за събитията в Черно море. Адмиралът е очарован от чутото за базата за подводници и е силно заинтригуван от контактите с Петров, както и от връзката между „Одеска звезда“ и лорд Додсън, когото е срещал в миналото. От време на време, иска допълнителни сведения или предлага свои идеи. Слуша внимателно и без да се намесва изложението за събитията на борда на „Морски ловец“, като подръпва мълчаливо острата си брадичка. В края на това тъжно повествование, той става и се отправя към прозореца, където остава дълбоко замислен.
След известно време се обръща към Остин и Гън, които седят в кожени фотьойли пред бюрото му и казва:
— За цялата си кариера като морски командир, не съм загубил нито кораб, нито екипаж. Да пукна, ако това ми стане навик, на стари години! Този кучи син и приятелчето му Разов, да не помислят дори, че ще им се размине!
Температурата в стаята сякаш спада с поне двадесет градуса.
Сендекър се връща на мястото си зад бюрото.
— Как е мис Монтегю, младата дама, която е оцеляла?
— Корава жена — отвръща Остин. — Настоя да остане на борда, докато новият екипаж връща „Морски ловец“ в пристанището.
— Имайте грижата да ме запознаете с нея, когато се прибере!
— Ще го направя — обещава Остин. — Какви са последните новини от ЦРУ?
Сендекър посяга към овлажнителя на бюрото си, измъква пура и я пали.
— ЦРУ е тръгнало по грешна следа, във ФБР са скептично настроени, а армията не върши особено полезна работа, преди да й посочиш цел и да дадеш ясни заповеди. Държавният секретар не отговаря на обажданията ми.
— А Белият дом?
— Президентът се отнася с разбиране и съчувствие, естествено. Сред сътрудниците му обаче, май долових известна доза злорадство, някакъв намек, че касапницата е нещо като справедливо отмъщение, че си врем носа, дето не ни е работа. Ядосани са, че НАМПД спаси отвлечения екипаж.
— Какво значение има кой го е спасил, след като е вече спасен? — чуди се Остин.
Сендекър изпуска облак червеникав дим, който за момент обвива главата му.
— Предполагам, че въпросът е чисто реторичен, доколкото ти прекрасно познаваш нравите на този град. Понятието благодарност просто не съществува в неговите черти. Отмъкнахме им славата и те не са доволни, естествено.
Гън въздъхва.