Дженкинс забелязва злополуката и край бицепса на Остин светва наточено като бръснач острие на рибарски нож. Дженкинс грабва освободената китка в желязна хватка. Като управлява с другата ръка барабана, той приближава Кърт и другаря му до кърмата.
— Много странни риби взехме да ловим напоследък — отбелязва той, като се мъчи да надвика машината.
Хоз стиска руля и прави всичко възможно, да държи лодката стабилна.
— Тези тук ми се виждат маломерни — виква той. — Я ги хвърли обратно!
— През ум да не ти минава! — заявява Остин, който успява да прехвърли крак през парапета и на практика пада на палубата.
Дженкинс помага на капитана да стори същото. С обединените усилия на тримата, Траут и пилотът са качени доста по-бързо. Подводничарите се отправят с несигурна стъпка към рубката. В трала са се натъпкали няколкостотин килограма риба, които заплашват да потопят лодката. Дженкинс не иска да се лиши от нея, както и от мрежата си, да не говорим, че съществува опасност по-късно тя да се омотае около нечий пропелер, но няма друг избор. Той прерязва въжетата и гледа как мрежата изостава в пенливата диря на гемията. После поема руля и дава газ.
Хоз помага на новодошлите да съблекат водолазните костюми, раздава одеяла и пуска в оборот бутилка ирландско уиски. Остин обръща поглед назад, но черният кораб е изчезнал. От другите рибари също няма и помен. Пита за тях.
— Когато нещата загрубяха, им казах да се прибират — отвръща Дженкинс. — И ние трябва да се приберем, преди бурята да ни е треснала, както тя си знае. Приятно плаване!
— Какво ли ще си кажат нашите домакини, когато открият изчезването ни? — обажда се капитанът, с вълча усмивка.
— Дано решат, че сте се удавил при опит за бягство.
— Благодаря за спасяването ни! Жалко само, че не си тръгнахме, както дойдохме — на борда на NR-1.
— Най-важното е, че сте цели!
Траут подава уискито на Остин.
— За добре свършената работа!
Остин вдига бутилката и отпива. Огнената течност убива соления вкус в устата му и сгрява стомаха му. Той отново поглежда назад и си мисли за огромния цилиндър, който видяха.
— За съжаление — казва Кърт, истинската работа предстои.
Хирам Йегър заляга над работата до късно през нощта. Той се е отказал от обичайното си място, пред подковообразната конзола и се е оттеглил в един ъгъл на залата, където лицето му се осветява от обикновен монитор. Въвежда командите с клавиши и това не се харесва на Макс.
Защо не използваме холограмата, Хирам?
Това е въпрос на достъп, Макс. Сега нямаме нужда от фанфари. Нека се върнем към основното.
Чувствам се като гола в тези бели кутии.
Въпреки това СИ красива в моите очи.
С ласкателства далеч няма да стигнеш. Какъв е проблемът?
Йегър се е трудил упорито часове наред, за да изреже излишното и заблуждаващото от данните, които Траут му изпрати от борда на атаманския кораб. Той не един път попада в задънена улица и му се налага да преодолее повече информационни пластове, отколкото има луковата глава. Най-накрая успява да сведе филтрираните си заключения до няколко команди, с който се надява да разреже Гордиевия възел. Въвежда ги една по една и чака. Не след дълго се появяват изписани на кирилица слова. Пуска в ход речников софтуер.
Йегър се чеше по главата, озадачен от появилия се на екрана отговор. Той представлява меню.
Докато гледа, менюто изчезва, за да се появи съобщение от Макс:
Какво ще разпоредите, сър?
Каква е тази работа?
Може би ще отговоря по-точно, ако се върнем към холограмата?
Йегър премигва. Макс го шантажира. Той раздвижва плещи, за да прогони натрупаната умора, поема дълбоко дъх и се обръща отново към клавиатурата.
30
Вашингтон
Служебният самолет на НАМПД е само един от десетките, които се приземяват на летището във Вашингтон. За разлика от самолетите на редовните линии, които рулират по пистите към определените им терминали, реактивната машина на агенцията се устремява към една забранена зона на летището, недалеч от старите хангари с обли покриви. Двигателите спират, а от мрака се появяват три огромни джипа със загасени фарове, които се нареждат до самолета.