— Такава няма да има!
Разов прави незабележим знак и телохранителите му понечват да тръгнат след Остин. Той подсвирва тихичко и двете хрътки се откъсват от Разов, за да повлекат поводите си към Остин, с размахани опашки. Той се усмихва, като гледа Разов право в очите. Руснакът отвръща на погледа с открита омраза. Кърт се обръща рязко и бързо тръгва към тълпата. Дава си сметка, че трябва да се освободи от компанията на кучетата, които твърде много бият на очи. Спира и ги гали по главите, а после връчва краищата на поводите им на една млада жена с кафяв блейзър. Сваля очилата и перуката си, като ги пъха в джоба й.
— Предайте тези неща на господин Разов, ако обичате! Заедно с най-сърдечните ми привети.
Той бързо влиза в салона, като едва не събаря Каела.
— За къде сте се забързал? — пита тя.
— Махайте се от яхтата колкото е възможно по-бързо! — отвръща Остин.
— Къде отивате?
— Нямам представа. Ще се видим в бара на „Риц“ след около час.
Остин я целува бързо по бузата и тръгва по стълбата, която води към долната палуба. Иска да се качи на лодката, но бързо се отказва. Двама от охраната са застанали до стълбата и разглеждат минаващите, един по един. Остин погрешно е приел, че Разов няма да рискува един скандал, пред очите на стотиците присъстващи. Но той изпусна повече от онова, което би следвало да каже и явно е готов да поеме риска. Остин си пробива път назад през тълпата, с мисълта да спечели някоя и друга минута, когато някой го хваща за лакътя.
Остин се завърта, за да заеме бойна стойка и Петров го пуска. Руснакът се усмихва, но погледът му е напълно сериозен.
— Мисля, че е по-добре да не отиваш нататък! — казва той.
Остин проследява погледа му и забелязва един телохранител да приближава към тях. Той вижда Остин и казва нещо в скрит зад ревера си микрофон. Кърт следва Петров около дансинга и през скрита от него врата двамата излизат на палубата. Тръгват към една стълба, но там също дежури човек от охраната. Мъжът е приближил шепа до ухото си и видимо слуша радиостанцията си.
Разтеглил устни в широка усмивка, Петров го приближава и казва нещо на руски. Гардът отвръща с подозрителна усмивка и посяга към пистолета, скрит под сакото. Петров замахва към стомаха му и мъжът се сгъва на две, а когато вдига глава, за да си поеме въздух, Остин го намира право в лицето с дясно кроше. Мъжагата рухва като огромно дърво, подсечено с моторна резачка.
Двамата прескачат загубилия съзнание копой и се спускат на долната палуба. Остин вижда врата, подобна на онази на другия борд, през която минават гостите. Петров я отваря и докато Остин се пита, дали няма да им се наложи да се спасяват с плуване, светлината от борда пада върху лодка, с оставен да работи на празен ход мощен двигател. Мъжът на руля се усмихва и махва към Петров.
— Позволих си да уредя алтернативен транспорт — обяснява той.
— Мислех, че си сам.
— Никога да нямаш вяра на бивш кагебист!
Остин се проклина наум. За разлика от руснака, той е подценил противника. Позволил бе на нетърпението си да се изправи пред Разов, да надделее над здравия разум и да пренебрегне осигуряването на безопасно отстъпление. Дава дума да изрази по-късно високата си оценка за внимателния подход на руснака към детайла и скача в лодката, следван от Петров. Мъжът при руля завърта леко газта и моторницата се мята рязко напред, като без малко не изхвърля новодошлите през борда.
Остин се обръща към ярко осветения кораб и се усмихва при мисълта за реакцията на Разов, когато се убеди, че го е изпуснал. Триумфът му не трае дълго, защото корпусът на лодката потръпва под ударите на мълчаливи куршуми. Те не идват от яхтата, а от брега. Макар да не се чува никакъв звук, ясно личат огънчетата на изстрелите от пристанището, а пред очите им пада като покосен кормчията, с автоматен ред в гърдите. Лодката рязко свърва от курса си.
Петров дръпва мъжа настрани, а Остин грабва руля. Върху лодката се кръстосват лъчите на прожектори. Разов не е глупак — поставил е въоръжена охрана в лодки около кораба.
Нов откос попада в лодката. Има само един път за преодоляване на линията на охраната и той минава през нея. Остин насочва моторницата в пространството между два прожектора и тя се стрелва през охранителната линия. Хората на Разов прекратяват огъня за миг, за да не се изпозастрелят, но след като бегълците минават от другата страна на охранителната линия, отново започват да стрелят като луди.
Във водата около лодката се издигат стотици миниатюрни гейзерчета. Няколко куршума разбиват ветровото стъкло. Петров се хваща за главата и пада. Остин се привежда и изтръгва от двигателя последните му сили. Лодката е бърза, но тези на преследвачите са малко по-бързи. И от двете страни се приближават прожектори, Остин поглежда към брега. Няма да успее… но ето нова възможност. Точно пред него се изпречва осветеният корпус на „Конститюшън“.