Страховитата секретарка, отговаряща за срещите на президента, не се колебае нито миг, когато Сендекър заявява, че иска да се срещне спешно с първия човек на държавата. Секретарката изхвърля един посланик и една делегация конгресмени от натоварената програма и дори с око не мигва, когато адмиралът подчертава, че на срещата могат да присъстват само президентът и вицепрезидентът.
Сендекър отклонява любезно предложената му от Белия дом лимузина и пристига с шофиран лично от него джип, от гаража на НАМПД. Секретарката го въвежда, заедно с Руди Гън и Остин в Овалния кабинет и се погрижва кафето да им бъде сервирано в президентския сервиз.
Докато чакат, Сендекър се обръща към Остин:
— Все се каня да те попитам, Кърт, като как е да командва човек един национален паметник?
— Доста напрегнато, адмирале! За съжаление, с тези две оръдия на носа, нямаше как да заповядам: „С всички дула по десния борд, огън!“
— Както чувам, ти и екипажът на „Конститюшън“ сте се покрили с безсмъртна слава. Корабът е защитил гордото си име!
Гън се обажда, с пламъчета в очите:
— Според клюката във висшите военноморски среди, „Конститюшън“ ще бъде зачислен към Седми американски флот. След като му затапят раните, разбира се.
— Аз пък научих, че за да му освободят място, щели да отпишат един самолетоносач — казва Остин с невъзмутим вид. — Пентагонът съзира големи възможности за съкращаване на разходите, при използване на платна и боздугани.
— Съкращаването на разходи би било голямо нововъведение за Пентагона — мърка Сендекър. — Какво стана с нападателите?
— Бреговата охрана и полицията претърсиха пристанището. Откриха три надупчени на решето лодки, скрити в крайбрежните храсти на недалечно островче.
— Имало ли ранени?
— Хората от влекача са ранени, но били достатъчно съобразителни да се престорят на убити.
— Какво стана с руснака, дето му викаш Иван?
— Само е одраскан. Добре е.
— Какво каза Разов за тези пирати?
— Нищо. Прекъснал приема, изритал гостите и се изпарил от пристанището, преди да му бъдат зададени въпроси.
— Непостоянен човек е този Разов! — отбелязва Сендекър. — Държим го под око, нали?
Гън кимва.
— Един сателит не го изпуска и за миг. Намира се край бреговете на Мейн.
— Бизнесмен си прави ваканционно плаване — казва адмиралът със сарказъм.
— Помолих в управлението да съобщят последните данни от сателита тук — съобщава Гън.
Вратата се отваря и вътре влиза офицер от Тайната служба.
— Шефът пристига — съобщава той.
Чува се суматоха и през вратата влиза с традиционната си усмивка президентът Уолас, протегнал готова за действие десница. Върлинестата фигура на вицепрезидента Сид Спаркман следва на крачка отзад. След серия ръкостискания, президентът са настанява зад бюрото си и както обикновено, вицепрезидентът придърпва стол до дясното му рамо, за да подчертае мястото си в йерархията.
— Радвам се, че поиска тази среща — казва президентът. — Така имам възможност лично да благодаря за спасяването на хората от подводницата.
Сендекър кимва и казва:
— Истинската заслуга е на Кърт и останалите от специалния отряд на НАМПД.
Президентът присвива очи.
— Чух за онази история в Бостън, Кърт. Що за идиот би стрелял по „Конститюшън“?
— Същият идиот, който разпореди клането на борда на нашия кораб, господин президент — Михаил Разов.
Вицепрезидентът навежда тяло напред на стола си, сякаш за да упражни натиск със собствената си тежест.
— Михаил Разов е известна фигура в родината си — казва той, докато любезната му усмивка се кара със свирепия израз на очите му. — Говорите за мъжа, който може да се окаже следващият ръководител на Русия. С какви доказателства разполагате, че той е замесен във всичко това?
Остин също се навежда напред, като подчертава ширината на раменете си.
— Най-добрите — очевидец!
— Четох доклада за инцидента на борда на „Морски ловец“. Бълнуване на изпаднала в истерия жена.
Остин усеща как в гърлото му се надига жлъчка.