— Искате да кажете, че плановете му предвиждат да изпрати срещу нас гигантски вълни?
— Вече го е направил. Негово дело е вълната при Роки поинт.
Президентът се обръща към вицепрезидента:
— Сид, когато подписвах декрета за отпускане на помощ от фонда за бедствия и катастрофи, никой не спомена, че случилото се при Роки поинт е резултат от терористична дейност.
— Не, господин президент. Никой от специалистите, с които съм разговарял, не вижда в случилото се нещо по-различно от естествен природен феномен. В случая — земетресение.
— Е, адмирале?
— Може би е редно да чуем мнението на авторитет в тази област, за да се разсеят всякакви съмнения.
— Това е добра идея — казва президентът. — Кога може да стане това?
— Когато го повикаме от приемната. Всъщност, довел съм двама — доктор Лирой Дженкинс, работил като океанолог в Мейнския университет и доктор Ханк Рийд, геохимик от НАМПД.
— Никъде не ходиш без подкрепления, а Джеймс? — отбелязва с усмивка президентът.
— Останало ми е още от военната академия. Защо да се рискува с едно торпедо, след като могат да се изстрелят няколко? Позволих си и волността да доведа главния ни компютърен специалист Хирам Йегър.
Президентът промърморва нещо в интеркома. След няколко минути, един служител на Тайната служба въвежда Йегър, Рийд и Дженкинс. Йегър не е чужденец в коридорите на властта, а и не се впечатлява от никого, който не използва в речта си думата „мегабайт“. За да изрази уважение към служебното положение на президента, той си е облякъл износено спортно сако, а обичайните джинси е допълнил с чифт нови туристически обуща. Дженкинс е в кафявия си костюм, от университетските години и купена специално за случая синя риза. Рийд е положил титанични усилия, да се справи с косата си, но дори костюмът и връзката не могат да премахнат впечатлението, че от градината се е измъкнал някакъв гном.
Дори и да е имал усещането, че вижда пред себе си най-странната човешка колекция, посещавала някога този кабинет, президентът е достатъчно тънък дипломат, за да не даде никакъв признак за това. След нова серия ръкостискания, той казва:
— Адмиралът ми разказа току-що за тази история с цунами в Мейн. Той изглежда е на мнение, че това е дело на човешка ръка.
Дженкинс пипа нервно възела на връзката си. С внимателни подканвания, от страна на президента, той излага историята на Роки поинт, както и резултатите от своите проучвания.
Президентът се обръща към Рийд:
— Съгласен ли сте с доктор Дженкинс?
— Напълно. Не съществуват никакви основания да се усъмним в правилността на неговите заключения. Моите собствени изследвания показват, че ако върху определени точки на шелфа се приложи усилие, може да се стигне до посочения от доктор Дженкинс резултат.
Намесва се и Остин:
— Описах на сведущи хора съоръжението, приличащо на ракета, което видях в трюма на атаманския кораб. Според тях, това може да се окаже мощна бомба, с насочено действие, способна да прониква на голяма дълбочина в морското дъно. Може би разполага с няколко бойни глави, също като ядрените балистични ракети.
— Не искаш да кажеш, че има ядрена глава, нали? — пита президентът с тревога.
— Доколкото разбирам, работата може да се свърши и с конвенционална. Някои от по-новите модели са почти толкова мощни, колкото и атомните. Има и друго. От капитана и пилота на NR-1 научих, че подводницата е била използвана за търсене на уязвими места по шелфа.
— Къде се намира сега този кораб?
— Край бреговете на Нова Англия. Помолих сателитните ни специалисти да поразгледат наоколо. Всеки момент очаквам куриер с последните данни.
— Ще кажа в приемната да го пратят веднага при нас. — Президентът се обръща към вицепрезидента: — Нали си спец по мините, Сид? Знаеш ли нещо за метановия хидрат?
Спаркман, който мълчи по време на изложението, има вид като да е глътнал оцет.
— Да, господин президент. По принцип това е замръзнал газ. Някои го наричат огнен лед.
— Да се върнем към подробностите, доктор Дженкинс. Какво можем да очакваме край бреговете си?
Дженкинс изглежда угрижен, сякаш му е хрумнала нова тревожна мисъл.
— Размерът на щетите зависи от дълбочината на дъното в близост до брега, формата на залива и от това дали има река. — Той си поема дълбоко дъх. — Възможно е вълната да достигне тридесет и пет метра, след като се удари в брега.