— Менюто прикрива плановете на истинската операция — продължава Йегър. — Ключът за дешифриране на данните се намира на яхтата. Отново благодарение на Кърт, двамата с Макс успяхме да проникнем в контролния център на информационната система. Проследихме бинарния код в затънтен край на системата. Всъщност операцията не се нарича „Тройка“, а „Хрътка“.
Остин вдига вежда.
— Горки и Саша — казва той. Забелязал въпросителните погледи около себе си, той пояснява: — Така се наричат двете хрътки на Разов. Той е влюбен в двата помияра.
Президентът казва:
— Аз също обичам кучета, но сега се интересувам повече от подробностите на тази операция.
Отново говори Йегър:
— Файлът „Хрътка“ съдържа информация, според която три кораба ще се разположат срещу Бостън, Чарлстън и Маями.
— Но… това са именно градовете, в които Разов възнамерява да открие търговски центрове — казва поразен вицепрезидентът.
— Какво по-добро прикритие за операцията? — отбелязва Сендекър.
Йегър казва:
— Адмиралът попадна право в целта. Видях разпореждания за евакуиране на целия персонал на АТАМАН от посочените градове. За съжаление, файлът не съдържа данни, дали само един град или и трите ще станат обекти на нападение.
— Аз залагам на Бостън! — казва Остин. — Точно сега в града се провежда международна финансова конференция, на която са представени всички страни, които са се опитвали да подкопаят почвата под краката на Разов.
— Тоест, другите кораби са за заблуда?
— Не изключвам възможността да нападне и трите града, но ми се струва, че Бостън е най-подходящата цел. — Остин отваря картонена папка, която е държал в скута си. Изважда два прозрачни листа и ги оставя на бюрото на президента.
— Това е карта на Роки поинт. А другото е скица на бостънското пристанище и околностите.
Президентът налага скицата върху картата и възкликва:
— Та те са почти идентични!
Остин кимва.
— Мисля, че когато Разов изпробва механизма си за създаване на цунами, той е избрал място, колкото се може по-близо до истинската цел.
Президентът удря с длан по бюрото и посяга към телефона.
— Това е достатъчно! — казва той. — Свиквам извънредно заседание на кабинета и Обединения щаб на началник-щабовете, за да обсъдим удари въздух — вода, независимо от последиците. Може би ще се наложи да евакуираме тези градове. С какво време разполагаме?
Хирам отвръща:
— Операцията ще започне след по-малко от двадесет и четири часа.
Сендекър казва:
— Паниката при една масова евакуация може да предизвика също толкова сериозни жертви, колкото и самото нападение. Мога ли да предложа компромисно решение, господин президент?
Ръката на президента застива във въздуха.
— Слушам те, но не мога да пренебрегна задълженията си като главнокомандващ.
— Не молим за това. От чутото е видно, че непосредствена цел е Бостън и може би още два града. Според сведенията на Йегър, командният център се намира на борда на яхтата. Предлагам да извадим от строя именно този център. Като презастраховка, изпращаме екипи на трите други кораба, за да деактивират експлозивите. В същото време, ще намерим претекст, да задържим другите съдове, насочени към района.
Президентът почесва брадичка в размисъл.
— Добре. Естествено, не мога да оторизирам официално действия в международни води. Трябва да имам път за отстъпление, в случай че играта загрубее.
— Няма да е първият случай, в който НАМПД действа под прикритие и встрани от официалните канали — успокоява го Сендекър.
— Не, наистина няма да е! — съгласява се сухо президентът. — Какво ще кажеш, Сид?
— Измамническото поведение на Разов не може да бъде толерирано. Бих го взривил начаса. Бих поставил подводници и самолети в готовност да унищожат него и корабите му, ако другият план не успее.
— Точно така! — съгласява се президентът. — Е, адмирале, май имаш моята „благословия“. Но никой, извън тук присъстващите, не бива да научи никога за това! Сид, незабавно придвижи нещата с военните! — Президентът поглежда часовника си и се изправя. — Моля да ме извините, господа, предстои ми посещение от група скаути, които идват от родния ми щат!
Докато напускат Овалния кабинет, Сендекър докосва ръкава на вицепрезидента с думите:
— Дали не бихте могъл да ми отделите една-две минути?