Спаркман го гледа с тревога.
— Разбира се, защо да не мога? Да излезем на въздух! Бихме могли да обсъдим начините за връзка между НАМПД и Белия дом.
Излизат от административната сграда в южния двор. Сендекър оглежда красиво оформените площи.
— Красиво, нали?
— Най-прекрасната гледка във Вашингтон.
— Жалко, че никога няма да живеете тук!
Спаркман се смее, но видимо е засегнат.
— Нямам намерение да напускам сегашното си жилище. Тук не бих могъл да си платя само отоплението.
— Недейте да скромничите, цял Вашингтон знае, че сте следващият президент!
— Няма гаранция, че ще ме изберат или дори, че ще издигнат моята кандидатура.
— Не сте искрен — няма нищо лошо, човек да храни политически амбиции.
— В този град всички са политически мотивирани. Дори и вие.
— Няма спор по този въпрос. — Сендекър се обръща, за да го погледне в лицето. — Само че моите амбиции не се финансират от луд руснак! Кажете, какво ви е обещал Разов? И се опитайте да ме убедите, че не се чувам какво говоря! Заловен сте с ръка в меда!
Сендекър блъфира убедително. Спаркман изглежда за момент сякаш ще избухне, а после рухва. Лицето му изразява покруса.
— Щях да получа голям дял в добива на метанов хидрат край американските брегове. Щях да спечеля милиарди — съобщава той с треперлив глас.
— А сега, след като научихте истината, скрита зад тези планове, променихте ли становището си?
— Разбира се! Нали ме чухте в Овалния кабинет. Аз именно предложих твърда позиция. Аз поисках да се ликвидира Разов!
— Естествено, това няма отношение към обстоятелството, че ако Разов бъде ликвидиран, вашата малка тайна ще си остане тайна.
Подобие на усмивка се появява на лицето на чиновника.
— Вие нямате репутацията на човек, който си губи времето с празни приказки, адмирале. Какво искате?
— Преди всичко, искам да ви е ясно, че дори само една дума от казаното в Овалния кабинет да стигне до ушите на Разов, ще имам грижата да изгорите в пъкъла!
— Аз може да съм алчен, адмирале, но не съм предател. Няма начин да прикривам или да помагам на руснака след онова, което научих.
— Добре. Второ, искам веднага след като всичко приключи, да подадете оставка!
— Не мога…
— Можете и ще го сторите! Ако ли не, централната телевизия ще разказва за ролята ви в цялата мръсотия ден и нощ. Съгласен?
Лицето на Спаркман изразява отчаяние.
— Съгласен! — прошепва той.
— И още нещо. Кажете на Разов, че САЩ все още се мъчат да проумеят, защо е отвлечена NR-1. От малко дезинформация глава не боли!
Спаркман кимва.
— Благодаря, господин вицепрезидент! Няма да ви губя повече време. Знам, че сте прекалено зает с изпълнението на нарежданията на президента.
Спаркман изправя рамене.
— Ще определя човек от моята служба за поддържане на тесен контакт с вас!
Двамата се разделят, без да се ръкуват. Спаркман влиза обратно в Белия дом. Сендекър крачи към паркинга, където го очакват останалите. Яд го е, че разби една кариера, яд го е, че Спаркман се оказа такъв глупак. Сините му очи горят със студен пламък, когато сяда зад волана на джипа и казва:
— Господа, мисля, че е време да приберем хрътките на господин Разов в кучкарника!
34
Край брега на Бостън
— В случай, че реша да пиша мемоари — казва Завала, — какво точно става в момента?
— Провежда се научна мисия от Сибирската служба за растителна защита, на борда на американска военна подводница, предоставена за нуждите на НАМПД — обяснява Остин. — Официално обаче, такова нещо няма под слънцето.
— Май е по-добре да не пиша мемоари — отсъжда Завала и поклаща глава.
— Не се кахъри! — успокоява го Кърт. — И без това никой не би ти повярвал.
Остин повишава глас, за да надвика шума, който вдигат десетина грубовати мъже, облечени в черни униформи на командоси. Те са в противоположния край на помещението и мажат лица с черна и зелена камуфлажна паста. Това мероприятие предизвиква смях и весели възгласи, стимулирани допълнително от шишето водка, което не спира да обикаля в кръг. Петров, който е облечен като останалите, маже белега си с пастата и казва нещо на руски, което предизвиква голямо оживление сред хората му. Един мъжага започва да вие и го тупва по гърба достатъчно силно, за да пръсне гръдния кош на обикновен човек. Петров взема бутилката и отива при Завала и Остин.