Кърт го пита:
— За какво е цялата тази веселба?
Петров се смее и предлага шишето. Остин отклонява поканата, а Завала заявява, че пие само текила.
Петров явно се чувства като риба във вода.
— Припомних на момчетата една стара руска поговорка: Ако живееш сред вълци — виеш като вълк. — Забелязал празния поглед на двамата, той казва: — Ще обясня по-късно.
Намазва бузите на Остин и заявява:
— Сега вече си готов за действие.
— Благодаря, Иван — казва Остин и завършва мазането. — Сигурен ли си, че си във форма за предстоящата операция?
— Да не би да намекваш, че остарявам? Ако не ме лъже паметта, аз съм с месец по-млад от…
— Знам. От досието ми. Не бъди толкова докачлив! Имах предвид нараняванията ти от онази забавна нощ в пристанището на Бостън.
— Чудесно сражение! Никога няма да забравя, как полетя над палубата като Тарзан. Драскотините няма да ми попречат.
Остин сочи с глава хората му.
— Надявам се, същото да се отнася и за тези момчета.
Петров махва с ръка.
— С готовност бих поверил живота си в ръцете на всеки един от тях — трезвен или пиян. Прекалено много се тревожиш. Няколкото глътки водка преди бой са традиция сред руските военни. Това е тайното оръжие, което ни помогна да победим Наполеон и Хитлер. Когато настъпи часът, моите разбойници ще изпълнят плана прецизно и храбро.
Остин поглежда младичък моряк, който се е появил на вратата и отбелязва:
— Часът май настъпи!
Идеята за съвместна операция възникна, когато Остин се върна от посещението в Белия дом. Петров го очакваше. Когато сподели с него плана, Петров веднага предложи да вземе участие с хората си. Сендекър хареса идеята и получи съгласието на вицепрезидента. Ако руснаци нападнат руска яхта, това би издигнало още една преграда между акцията и президента.
Морячето оглежда боядисаните лица, търсейки старшия. Остин му махва с ръка.
Петров излайва някаква команда. Преобразяването на мъжете е поразяващо. Шумът секва и бутилката изчезва от погледа. Усмивките са заменени от съсредоточеност и решителност в погледа. Пръстите проверяват автоматите и в помещението отеква дружно щракване. В рамките на броени секунди, разпуснатата банда се превръща в страховита бойна единица.
Иван поглежда Остин с израза „нали ти казах“, а на глас добавя:
— След теб!
Остин грабва сака с ругера и поема напред, следван от Завала и останалите.
Капитан Медисън отделя очи от перископа и казва:
— Точно след три минути излизаме на повърхността. Целта е на сто метра от нас. Морето е сравнително спокойно. Имате късмет — луната е скрита от облаци.
— Благодаря, че позволихте на хората ми да използват вашия кораб, капитане! — казва Петров.
Медисън се чеше по главата.
— За пръв път ми е, но след като двете ни страни могат да обединяват усилия в космоса, защо да не го правят и под водата? — Обръща се към Остин: — Някой в НАМПД много яко дърпа конците. Не всеки е в състояние да отклони американска ракетоносна подводна лодка от редовен патрул, за да я включи в… извинете ме за израза… ретроградна операция на специални части.
Сто и тридесет метровата „Бенджамин Франклин“ е сред четирите мобилизирани за операцията подводници, тъй като е оборудвана за специални цели. Дори значителното влияние на Сендекър не би могло да го постигне, без разпореждане, макар и добре прикрито, от най-високо място.
Остин казва:
— Тази операция никога нямаше да се проведе, ако не ставаше въпрос за обстоятелства от изключителна важност.
— Късмет тогава! — пожелава капитанът. — Ще се навъртаме наоколо, докогато е нужно. Обадете се, когато решите да се прибирате!
— Най-напред на вас ще съобщим! — успокоява го Остин и приближава до няколко компютърни монитора. — Тръгваме, Хирам! — казва той.
Йегър седи с гръб към него и слуша обясненията на бордови специалист за компютърното оборудване на кораба. На Сендекър никак не му се ще да пуска Хирам в акция, но Остин успява да се наложи с аргумента, че компютърните му познания могат да се окажат решаващи за успешния изход на операцията. Адмиралът отстъпва, едва след като Остин дава дума, че няма да качва Йегър на борда на яхтата, преди да е напълно обезопасен.