Йегър се ръкува с Кърт и му пожелава късмет.
— Продължавам да се сражавам с шифъра — казва му той. — Успея ли, веднага ще ти съобщя.
По сигнал на Остин, Петров дава серия разпореждания на своите хора. Абордажната група минава през подводницата и се струпва под товарния люк. Отварят го и отгоре нахлува студен въздух. Остин и Завала излизат първи, като се озовават зад кулата на подводницата. Хората на Петров също излизат горе, с две пластмасови кутии в ръце. Отварят ги и веднага се чува нахлуващия в надуваемите лодки въздух. Хората от подводницата пожелават успех и затварят люка с меко щракване.
Филтрираната от облаците, лунна светлина придава на морската повърхност оловен оттенък. Високата кула, с хоризонтални стабилизатори, прилича на гигантски робот от фантастичен филм. Остин присвива очи към силуета на яхтата. За разлика от вечерта в Бостън, когато бе осветена като увеселителен кораб, по течението на Мисисипи, сега тя е тъмна, ако не се смятат няколкото светлини по радиомачтата и жълтите сияния на прозорците.
Сателитът наблюдава промените в курса на яхтата, докато тя спира срещу брега на Масачузетс, на около петдесет мили от „Атамански изследовател II“, който пък е хвърлил котва срещу Бостън. Другите два кораба на АТАМАН са се установили срещу Чарлстън и Маями.
Мъжете вземат веслата, спускат лодките по хлъзгавата палуба във водата и се качват вътре. Слагат си очила за нощно виждане и с внимателни, безшумни тласъци на веслата поемат през океанските вълни.
Студеният въздух пронизва като с ледена висулка дрехите на Остин и той почти съжалява, че не се е сгрял с глътка водка предварително. Обръща се назад и поглежда подводницата, която се спуска под вода почти напълно безшумно. Тя ще остане така, показала с метър-два високата си кула над повърхността.
След няколко минути надуваемите лодки опират високите стоманени стени, каквито са бордовете на голямата яхта. Остин се чувства като хамсия край кит. При други обстоятелства би казал, че шансовете за успех са по-малки от обратните, но Макс е изравнила играта. Докато се рови в компютърната система на кораба, Йегър се натъква на две много важни неща. Едното е програмата за самодиагностициране. Тя е подобна на използваните при леките коли екрани, само че е много по-съвършена. Тя постоянно подава на дежурните данни, свързани със състоянието на люковете и другите отвори, с работата на газовите турбини и на останалите системи на кораба. Йегър установява и местонахождението на контролната зала. Всички членове на абордажната група разполагат с непромокаеми скици на яхтата, изработени благодарение на Макс. Второто нещо е по-прозаично, но не по-малко важно. Платежните ведомости на борда съдържат имената на всички намиращи се на яхтата. Понеже корабът се използва от Разов като дом и бизнес централа, той разполага с пълен щат домашна прислуга и служители: готвачи, камердинери, сервитьори, секретари, счетоводители и прочее. Корабният екипаж е изненадващо малоброен, което показва, че яхтата е снабдена с много автомати. Интересът на Остин се съсредоточава главно около една категория служители, която Петров превежда като „нередовен екипаж“. „Ще рече, частната армия главорези на Разов, които бяха организирали потерята в бостънското пристанище. Те са петдесет на брой, а лоялността и жестокостта им не бива да се подценяват.“ Петров заявява, че численото превъзходство не е проблем, с който хората му не могат да се справят.
Изненадата е тяхното главно оръжие. Ще се промъкнат мълком на борда и бързо ще овладеят контролния център, който ще обезвредят, с помощта на силни експлозиви. Всяка съпротива ще се неутрализира тихомълком. Наложи ли се да се бият, разполагат с достатъчна огнева мощ, за да се представят както трябва. Но Остин и Петров са реалисти. Известно им е, че възможността да бъдат забелязани е голяма и в такъв случай, ще има загуби и от двете страни. Като се има предвид мащабът на залога обаче, те са приемливи.
Приборите за нощно виждане придават на морето и кораба зеленикав оттенък. Остин забелязва разположената на нивото на водата врата, през която се бяха качили на борда с Каела. Твърде рисковано е да се използва и сега, защото отварянето й ще бъде веднага отразено на контролния екран. Ще приложат технологията на пирати, крадци и командоси, използвана с успех векове наред — въжета и абордажни куки.
В свито положение, те стоят прибрани в метална тръба. При изхвърляне куките се отварят, а порестата гума, която ги обвива не позволява да се чуе шум, дори на близко разстояние.