— Благодаря ви. Разов сигурно ще тръгне към реката, когато види, че колата му я няма. Там имам лодка, с която може да избяга.
Завала тръгва към задната врата.
— Почакайте! — казва Додсън. — Има и по-добър път. Елате с мен!
За изненада на гостите, лордът ги връща обратно в каменното подземие. Със завъртане на друг чифт скоби, той отваря нова врата в стената.
— Това е стар тунел, изграден като за тайно отстъпление. Излиза в дъното на сух кладенец, близо до реката. Можете да се изкачите по специални стъпала, издълбани в стената му. Може би ще стигнете лодката преди този отвратителен тип. Короната няма да му позволи да върви бързо.
— Благодарим ви, лорд Додсън — казва Остин и се шмугва в тунела.
— Не влизайте в реката след него! Плитчините са много опасни. Тинята е като плаващи пясъци — може да погълне и кон.
Двамата едва чуват предупреждението, хукнали приведени на две по тунела. Нямат фенерче и плъзгат длани по стената, за да следват правилната посока. Миризмата на застояла вода и гниеща растителност се засилва. Тунелът рязко свършва и ако не е бледият, светъл кръг над главите им, биха се блъснали в стена.
Остин намира опипом стъпалата и двамата прехвърлят след малко ниския зид на кладенеца, за да видят очертанията на малка къщичка за лодка, на брега на реката. Отиват при нея и заемат позиции от двете страни на кея.
Не след дълго, чуват стъпки и тежко дишане. Разов бърза към тях. Още малко и ще им падне в ръцете, но неочаквано от облаците се показва лунният кръг, който осветява сребърната коса на Остин. Макар и само за миг, Разов успява да зърне цялата картинка и рязко свърва покрай брега, за да избегне засадата.
— Разов, спри, няма смисъл! — крясва Остин.
В отговор се чува шум от счупени съчки. Следва плясък. Остин и Завала се отправят натам, докато стигат тревист бряг на около метър над водата. Разов се опитва да прекоси реката, но едва направил няколко крачки, краката му затъват в меката тиня. Опитва се да се върне назад, но безуспешно. Стои до кръста във вода, с лице към брега и продължава да стиска короната в ръце.
— Не мога да мръдна — казва Разов.
Остин си спомня думите на лорда за плаващия пясък. Грабва откършен клон и го протяга в реката.
— Дръж! — казва той.
Разов е потънал почти до мишниците, но не посяга към клона.
— Пусни проклетата корона! — крясва Остин.
— Няма! Твърде дълго я чаках.
— Тя не струва колкото живота ти.
Водата е стигнала до брадичката на Разов и отговорът му е неразбираем. Вдига короната и я поставя на главата си. Тежестта й го натиква още по-бързо в реката. Лицето му изчезва, вижда се само короната. Сетне потъва и тя.
— Боже мой! — възкликва Завала на испански. — Ама че начин да си отидеш от този свят!
Чуват нови стъпки. Лорд Додсън пристига задъхан, с пушка и фенер в ръце.
— Къде е онзи негодник?
— Там. — Остин хвърля ненужния клон към мястото на потъването. — Отнесе и короната.
— Мили боже! — възкликва лордът. Насочва лъча на фенера към мътната, кафява вода. Само няколко мехурчета показват лобното място, но и те скоро изчезват, отнесени от бавното течение.
— Да живее царят! — казва Остин.
После се обръща и тръгва към къщата.
38
Вашингтон
Остин гребе с такова настървение в златистата мъглица над реката, че не забелязва моторницата, преди тя да тръгне бавно след него. Той спира, спира и тя. Кърт обърсва потта от челото, пие вода от пластмасовата си бутилка и отпуснал длани върху веслата, примижава срещу слънцето. Хвърлил поглед назад, той се пита, да не би пък все още да е останал живец, в някой сектор от обширната империя на Разов?
Започва отново да гребе. Лодката го следва. Спира отново. Спира и лодката. Един поглед наоколо го убеждава, че може да разчита само на собствените сили. В този ранен час по реката няма лодки, което е и причината Остин да гребе именно тогава. Той описва широка дъга и обръща острия нос на скула назад към къщи. Започва да гребе, като не забравя, че този процес е преди всичко техническа прецизност, отколкото сила. Докато приближава, различава белия корпус на лодката, но не може да види колко души има в нея. Натиска по-здраво веслата и тънкото тяло на скула се устремява към моторницата, неотвратимо като ракета.