Выбрать главу

— Винаги ме е възхищавала прямотата ти — отвръща Фьодоров с искрен смях. — Явно метафората ти иде много отръки. — Лицето му става отново сериозно. — Отговорът ти е съвършено точен. Русия наистина се намира в много опасно положение. Младежта ни мре по бойните полета на Световната война, царят абдикира, болшевиките загребват властта, германците окупират южния ни фланг, а ние викаме други да вадят кестените от жаравата вместо нас.

— Не знаех, че нещата са толкова зле.

— Влошават се, ако въобще е възможно. И ето, че отново се връщаме към теб и твоя кораб. — Митничарят впива поглед в очите на моряка. — Ние, верни руски патриоти, сме притиснати тук с гръб към морето. Бялата армия държи засега известна територия, но червените скоро ще ги изтласкат откъм север. Германският фронт ще се стопи като захар във вода. Като качиш тези пасажери, ще направиш голяма услуга на Русия.

Капитанът се смята за гражданин на света, но дълбоко в душата си не се различава от останалите си сънародници, с тяхната дълбока привързаност към родината. Известно му е, че болшевиките преследват и избиват старата гвардия, както и че мнозина търсят спасение на юг. От разговори с други капитани знае, че са качвали на борда в потайна доба не един или двама бивши големци.

Място за пътниците ще се намери. Корабът е празен. „Одеска звезда“ е последното корито, на което би потърсил поредната си койка останал без работа моряк. Съдът мирише на гориво, ръжда и долнокачествени товари. Моряците наричат това ухание „миризма на смъртта“ и избягват подобни кораби, сякаш на борда им се е настанила чума. Екипажът е съставен основно от пристанищна измет, която друг кораб не би наел. Тавров би могъл да вземе при себе си първия помощник и да освободи неговата каюта за пътниците. Поглежда дебелия плик. Тези пари могат да заменят моряшкото старопиталище с уютна къщичка на морския бряг за старини.

— Тръгваме след три дни привечер — казва той.

— Ти си истински патриот — отвръща Фьодоров с просълзени очи. Плъзва плика по повърхността на масата. — Това е половината. Ще получиш останалото, когато пътниците пристигнат.

Капитанът пуска парите в джоба си, където започват да парят кожата му.

— Колцина са?

Фьодоров поглежда двама новодошли и казва тихо:

— Десетина. В плика има отделни пари за храна. Направи покупките на различни места, та да не събудиш подозрения. Трябва да тръгвам. — Митничарят се изправя и казва високо: — Е, драги ми капитане, надявам се, че сте разбрал вече същината на нашите митнически ограничения. Довиждане.

В деня на отплаването, Фьодоров се появява на кораба, за да потвърди, че плановете остават непроменени. Пътниците ще се качат късно вечерта. На борда трябва да бъде само капитанът. Малко преди полунощ, докато Тавров кръстосва в самата мъгливата палуба, край трапа спира някакво превозно средство. От скърцането му капитанът разбира, че е камион, фаровете не светят. Вратите се отварят и затварят, чуват се приглушени гласове и тропот от подметки върху мокри павета.

Висока фигура в наметало с качулка изкачва трапа и приближава капитана. Тавров усеща върху лицето си погледа на скрити очи. После се чува дълбок мъжки глас:

— Къде ще се настанят пътниците?

— Ще ви покажа — отвръща капитанът.

— Не, кажете ми!

— Добре. Кабините се намират на мостика, който е на горната палуба. Ето това е стълбата.

— А къде е екипажът ви?

— Всички спят.

— Нека да останат по местата си, а вие — тук.

Мъжът изчезва мълчаливо към офицерските каюти, разположени под руля. След няколко минути привършва огледа си.

— По-добре е от обор, но не много — споделя впечатленията си той. — Качваме се. Отдръпнете се встрани, ето там. — И той сочи към кърмата, след което се спуска на кея.

Тавров се дразни, че го командват на борда на собствения му кораб, но мисълта за количеството на заключените в каютата пари го успокоява. Освен това, благоразумието казва, че би било глупаво да се спречква с човек, който стърчи една глава над него. Заема посоченото място.

Скупчената край трапа група се изнизва нагоре. Тавров долавя сънливия глас на дете, което някакъв възрастен усмирява, докато пътниците се оттеглят по каютите си. Хората носят сандъци и куфари. От псувните и тихия ропот капитанът разбира, че багажът е тежък. Последен на палубата се появява Фьодоров, задъхан от непривичното усилие.