— Разбрах, че на борда имало някакъв гост — обажда се след кратък размисъл Сендекър.
— Имало е. Събрал съм данни и за него.
— Прекарай всичко през най-ситно сито — особено внимателно проучи госта. А междувременно, нека се опитаме да открием мистериозната „Индия“. Флотът държи под око всички руски подводници, но не ми се иска да се знае, че интересът ни към случая не е отслабвал.
— Ще видя дали Йегър не може да влезе в компютърната им система.
— Слушай, Руди — казва Сендекър, докато изследва с поглед жаркия край на пурата си, — как може един първенец на випуск от Военноморската академия да дрънка подобни неща?
Гън прави усилия да изглежда невинен.
— Специалните условия налагат специални мерки.
— Радвам се да го чуя. Остин ми се обади от Истанбул. Събира групата си, за да посетят отново руския бряг.
— Той какво мисли за възможна връзка между базата и изчезването на NR-1?
— Не знаеше за изчезналата подводница, преди аз да му кажа. Но явно се е срещал с някакъв руснак, стар приятел, който го предупредил, че изоставената база може да представлява по някакъв начин заплаха за нас.
— Терористи?
— И аз това попитах. Знае само онова, което му е казал руснакът: САЩ се намират в голяма опасност. Някакъв минен магнат, на име Разов, е замесен, а старата база може би крие ключа към загадката на неговата дейност. Обикновено предчувствията не лъжат Кърт. Сведенията за тази заплаха са още една причина да се намеси НАМПД.
— Можем да разгледаме района на базата чрез сателит.
— Няма да минем без човешко око.
— Ами обещанието пред президента?
— Аз обещах да не издирваме подводницата. Не съм споменавал нищо за изоставена съветска военноморска база. Освен това — продължава адмиралът с палави пламъчета в очите, — Кърт навярно вече е извън обхвата на връзката ни.
— Казаха, че слънчевата активност силно затруднява комуникациите.
— Естествено, ние няма да прекратим опитите си да го намерим. Президентът отиде за риба в Монтана, но предполагам, че ще долети бързо-бързо, ако руското правителство падне.
Гън изглежда притеснен.
— Ако наистина съществува сериозна опасност, не е ли по-добре да информираме президента?
Сендекър приближава прозореца и поглежда към река Потомак. След малко се обръща и казва:
— Знаеш ли как натрупа парите си Сид Спаркман?
— Разбира си — в минната индустрия.
— Точно така. Също като Разов.
— Съвпадение?
— Може би, а може би не. В определени стопански отрасли съществуват клубове на заинтересовани лица, които не признават държавни граници и политически сфери. Не е изключено тези двамата да се познават. Докато не се убедим, че опасността е непосредствена, нека запазим този разговор само за нас.
— Значи…
— Дали са свързани? Не мога да стигна чак дотам. Поне засега.
Гън свива устни, с много сериозно изражение.
— Дано лъжицата не се окаже прекалено голяма за Кърт и хората му.
Сендекър се усмихва мрачно, а погледът му става твърд като кремък.
— Няма да е за пръв път.
11
Черно море
Остин крачи по брега на Босфора, покрай фериботните терминали и елегантните корпуси на туристически кораби, докато вонята на умряла риба му казва, че приближава рибарските кейове. Дрезгави ята чайки пикират над главата му, докато пред погледа се просва гледката на стотици очукани работни лодки. С увисналата на парцали боя и ръждясали метални части, тези гнили кофи се държат над водата като по силата на магия. Кърт спира пред едно изключение, солидна на вид дървена гемия, която явно е изтърпяла героичните усилия на стопанина си да я ремонтира. Черният корпус и бялата надстройка блестят с многото си пластове боя, а небоядисаните участъци са щедро напоени с подово масло.
Остин изважда сгънато на две листче от джоба си и сравнява записаното име „Торгут“ с белия надпис върху носа на гемията. Усмихва се одобрително. Капитан Кемал започва да му харесва, преди да го е видял. Торгут е прочут адмирал от царуването на султан Сюлейман Великолепни през XV-ти век. Човек, който нарича старата си лодка с това славно име, явно разполага с познания по история и чувство за хумор.
На палубата се вижда само един човек. Той е облечен в черен двуреден костюм и кърпи рибарска мрежа, седнал върху навито корабно въже.