Кемал глътва още един път и за радост на госта си, оставя чашата настрана.
Втренчва поглед в Остин.
— Защо искате да се върнете там? Нали могат да ви убият?
— Има такава възможност, но това не означава, че непременно ще се случи. Миналия път нямахме нито информация, нито оръжие. Сега няма да е така.
Кемал обмисля отговора. Остин отбелязва със задоволство, че капитанът не е по прибързаните решения. Това хладнокръвие може да се окаже от изключителна полза в даден момент. Турчинът се вторачва във филджана си.
— Чувствам се отговорен за станалото с Мехмед. Аз го пратих с екипа, та да изкара някоя пара.
— Никой не би могъл да предвиди онова, което стана.
— Прав сте, разбира се. Толкова пъти съм рибувал в района, без да ми се случи нищо лошо.
— Бихте ли отишъл отново там?
— Не и за пари.
Остин е разочарован, но не и изненадан.
— Разбирам, капитане. Но не забравяйте, че начинанието може да се окаже много опасно, независимо колко добре ще се подготвим.
— Не ме е страх — отвръща Кемал и плюва върху палубата. — Но пари не искам. Ще ви се отплатя за услугата, която направихте на близките ми, като убихте онази свиня. — Спира възражението на Кърт с вдигната длан. — „Торгут“ е на ваше разположение — добавя той с апломба на човек, който предлага току-що слезлия от стапела „Титаник“.
— Не сте ми задължен по никой начин.
Капитанът издава брадичка напред. Като премерва всяка дума, за да не бъде разбран криво, той заявява:
— Мъжете, които убиха братовчед ми, трябва да си платят. Тези работи не са ми съвсем чужди. Като младеж се занимавах с контрабанда. Никога не са ме залавяли. — Тупва с пета по палубата и се усмихва гордо: — Два дизела. Трийсет възела скорост. Кога тръгваме?
— Очаквам трима да пристигнат от САЩ още днес. Какво ще кажете за утре призори?
— Лодката ще бъде заредена и готова.
— Ами екипаж? Не ми се ще да излагам на опасност още хора, след онова, което стана с Мехмед.
— Ще взема двама от най-близките си приятели. Ще ги предупредя за опасността, та да си направят хубаво сметката. Но не се съмнявам в отговора им — и двамата са също братовчеди на Мехмед.
Двамата стискат ръце за скрепяване на споразумението. Остин обещава да се яви с изгрева на слънцето. Успява да се измъкне, преди на Кемал да хрумне, че още една глътка ракъ ще заздрави допълнително техния договор. Главата му се върти от силния алкохол, но по обратния път към „Арго“ свежият морски бриз успява да я поизбистри. Качва се при капитан Атууд на мостика, където той изучава някакви карти.
— Как е телевизионната звезда? — интересува се Кърт.
— Сигурно ти е известно, колко съм непринуден пред окото на камерата — отвръща Атууд. — Е, признавам — продължава той с усмивка — прекарах си чудесно с тези откачалки от телевизията. Сигурно ще изрежат кадрите, в които зяпам като отнесен подир мис Дорн.
— Не можеш да им се сърдиш.
— Нито пък те на мен! Изненадан съм от липсата на атака от твоя страна. Да не си загубил тонуса си?
— Сърцето ми принадлежи на НАМПД — отвръща Остин, с ръка на гърдите. — Което ни приближава към причината за моята визита: ще имам нужда от помощ при пълно отсъствие на въпроси.
Капитанът накланя глава. Знаят се с Остин от дълги години и той не помни случай Кърт да си е оставил магарето в калта.
— Ще направим каквото е по силите ни, стига да не се излагат на опасност „Арго“ или хората му.
— Няма. Трябва ми само малко екипировка под наем.
Остин излага списъка на желанията си и моли да се пренесат нещата на борда на „Торгут“. Няма да има спънки в това отношение, убеждава го капитанът. Докато дава необходимите разпореждания, Остин се връща в каютата си и включва своя лаптоп. Свързва се с операторите на частен търговски сателит и иска снимки на определен участък от руското черноморско крайбрежие. Разглежда ги с голямо внимание, но не е изненадан, че не открива на тях нищо особено. Не е и очаквал Съветите да изложат на показ секретната си база.
Избира номер на мобифона си. В САЩ е още рано, но той знае от опита си в ЦРУ, че Сам Леахи е вече в своя кабинет.