— Как е времето в Ленгли? — интересува се Кърт, когато чува металния глас на Леахи в слушалката.
Кратка пауза.
— Сбъркал си номера, братче. Ако ти трябва прогноза за времето, звънни в НАМПД. Тамошните умници знаят всичко, което може да се знае на този свят.
— Почти всичко, Сам. Точно заради това те търся.
— Знаех си, че все ще се върнеш някой ден в Компанията с подвита опашка. Как си бе, морски вълк?
— Добре съм. Още ли те държат вързан за бюрото?
— Още малко. Пенсията е след половин година. После наемам рибарски кораб в Чизъпик. Мога да те взема за старши помощник, в случай че решиш да се измъкнеш от играта на котка и мишки във Вашингтон.
— Звучи примамливо. Имай ме предвид, но в дадения момент имам нужда от малко информация. Какво знаеш за съветските бази за подводни лодки?
— Много широко поставен въпрос. Малко по-конкретно?
— Ами, материалните им характеристики.
— Преди всичко, те са огромни. Трябва да са в състояние да приютяват бебчета от рода на „Тайфун“, който е дълъг точно сто шестдесет и седем метра. Ширината му е двадесет и пет метра. Всяко от тези чудовища има по двадесет ядрени ракети. В желанието си да ги осигурят, дори срещу ядрена атака, убежищата са строени под много дебел пласт скали. В това отношение са следвали примера на немските подводничари, чиито убежища са издържали успешно бомбардировките на съюзниците. Като правило, дълбаят тунел под много висок хълм, а после изграждат в скалите край него докове за лодките.
— Имаш ли данни за местоположението на тези съоръжения?
— Не е трудно да си ги доставя.
Остин долавя скрито условие в отговора.
— Много ще съм ти задължен, ако изровиш каквото можеш.
— Нямай грижа. Голяма част от тези сведения са така и така вече разсекретени. Но няма да забравя обещанието ти за рибарския кораб.
Остин въздъхва с облекчение — очаквал е да му поискат преминаване през официалните канали за връзка.
— Ти се погрижи за стръвта, аз ще донеса бирата.
Остин съобщава адреса на електронната си пощенска кутия, благодари още веднъж и затваря. Работи с компютъра по някои логистични проблеми на експедицията, после излиза, за да провери как върви подготовката. Исканите съоръжения са подредени в сандъци и готови за транспортиране. Очакват камиона, който ще ги откара до „Торгут“. Остава само да пристигнат другите. Остин не чака дълго. Докато преглежда инвентарния списък, звъни Завала и казва:
— На летището сме.
— Какво ви забави толкова?
Завала въздъхва шумно.
— И това ми било благодарност. Знаеш ли, че ме изтръгна от обятията на най-красивата жена на планетата?
— Всяка жена, с която си се забърквал, е била най-красива на планетата.
— Виждаш ли — късметлия съм си аз.
— Някой ден ще ми бъдеш благодарен, че съм те отървал от хомота на брака.
— Брак ли! Ама че идеи имаш. Да не съм я чул тази дума!
— По-късно ще обсъдим любовния ти живот. След колко време ще бъдете на борда?
— Гемей търси такси, а Пол мъкне багажа навън. Преди да си казал по букви К-о-н-с-т-а-н-т-и-н-о-п-о-л, ние сме там.
След около час, Завала и двамата Траут пристигат в хотела. След кратки приветствия по повод срещата, Завала казва:
— Не че има кой знае какво значение, но се питахме, дали пък няма да ни съобщиш причината, поради която хукнахме като щури от другия край на света?
— Липсваха ми усмихнатите ви физиономии.
— Точно така. И затова ме накара да ти домъкна пищова, както и собствените си средства за изпращане на метални предмети.
— Признавам, че имам и други съображения, но не лъжа, като казвам, че ми липсвахте.
Остин оглежда членовете на групата за специални задачи и с удоволствие се хили срещу нетърпеливите им физиономии. След това започва да излага своя план.
12
Роки поинт, щат Мейн
Изображението върху огромния компютърен монитор наподобява профил на много голяма костенурка. Лирой Дженкинс шава с мишката, докато той се сплесква, сякаш отгоре му е минал тир. Дженкинс извършва някои изчисления, въз основа на излезлите на екрана данни, след което избухва в серия специални псувни, които обикновено пази за преплетени въжета на рачилата. Извръща се от екрана и обръща стола към широк панорамен прозорец. Разположена на върха на висок хълм, високата бяла дъсчена къща предлага уникален изглед към пристанището и проснатото зад него море.