— Нека ти покажа нещо. Това е залива Измит в Турция. Имало е свличане, което вдига вълна с унищожителна сила.
— Какво предизвиква свличането?
— Земетресение. — Дженкинс се усмихва. — Знам, че прилича на въпроса, кое идва по-напред — яйцето или кокошката. Най-общо казано, свличането се предизвиква от земетресение. И тук възниква нашият малък проблем: свличане има, но земетресение — не.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Говорих с обсерваторията в Масачузетс. Те следят сеизмичната дейност в района. Установили са свличане, но никаква следа от предхождащо го земетресение. Малко преди да усетя вълната, дочух страхотен подводен тътен. Очевидно е имало раздвижване на морското дъно, източно от брега на Мейн, но без разместване на тектонични плочи. Говорих с всички водещи специалисти в тази област — никой не е и чувал за подобно нещо.
— Значи сме наникъде.
— Не съвсем. — Дженкинс връща на екрана профила на вълната. — Моделирах нашата вълна. Доста грубо — дори и при най-точни данни, моделирането на морска вълна е сложна работа. Вземат се предвид височина, маса, разрушителна сила и прочее. После идват специфичните особености на брега, които влияят върху крайния резултат. Необходимо е да се отчете и ефектът от последвалите вълни.
— Звучи малко невъзможно.
— Почти. Но не съвсем. Преди няколко години учените прибягнаха до компютърно моделиране, за да разкрият загадката на гибелта на древната критска цивилизация. Това тук е карта на бреговата линия на щата Мейн. Това е пристанището. Най-тежък е бил ударът на десетина километра оттук — рибари видели водните талази да прехвърлят скалите при Нюкомб.
Шефът подсвирва.
— Те са близо двадесет метра високи.
Дженкинс кимва и сочи екрана. Една стрелка на него сочи брега.
— Основната сила на вълната е била насочена северно от тук, така че независимо от моето предупреждение, нещата биха изглеждали иначе, ако не беше така. Не знам дали дори тази къща би останала на мястото си.
Полицаят побледнява.
— Значи, щеше да смете целия град.
Дженкинс се навежда напред и вперва поглед в екрана.
— Това е учудващо — виж колко направо върви. Сякаш дете си прави вълнички в леген.
— Тук ли се е зародила? — пита шефът и сочи с пръст.
— Да. Според изчисления, направени въз основа на второстепенни данни.
— Изкарал съм курс по обработка на второстепенни данни — нямаш представа до какви изводи може да се стигне, след анализ на състоянието на смачкани калници и следи от гуми.
— С голяма доза увереност мога да твърдя, че вълната се е зародила на около двеста километра източно от нас.
— Какво ще правиш сега?
Врата на Дженкинс се е схванал от напрежение.
— Най-напред ще запаря чай. След това ще те опердаша на шах.
13
Черно море
Рибарската гемия „Торгут“ приближава руския бряг, а Остин го оглежда през мощния си японски бинокъл, снабден с жироскоп за стабилизиране. Дебне за всеки детайл, който би бил в несъответствие с околната среда. Голият бряг изглежда спокоен. Вятърът и вълните са заличили всякакви следи от животни и хора. Зелени китки нова растителност стърчат сред обгорелите стебла на степната трева. Трудно е да си представи човек смъртоносната игра, в която бе принуден да участва само преди броени дни, на фона на тази мирна картина.
Плажът е дълъг около километър и половина, а от двете му страни стърчат два носа като облегалки на кресло. Ако се изключи скалата, изваяна от вятъра и водата като старец, местността не се отличава с някакви особености. Над дюните виси влажна мъглица. Остин си спомня, че зад тях пясъкът се спуска към изоставените постройки, а след тях се простира гола равнина чак до гората, която бавно се издига по склоновете на преливащи един в друг хълмове.
Миризма като от горящо конопено въже дразни обонянието му и той оставя бинокъла, за да обърне поглед към капитан Кемал. Капитанът измъква смачкана черна цигара измежду пожълтели от никотин зъби и сочи с нея към брега.
— Как ви се струва, мистър Остин?
— Тихо като в гробница, капитане.
— Чак такова спокойствие не ми се нрави. — Изпуска две струйки дим през орловия си нос. — Когато бях контрабандист, никога не се доверявах на такова спокойствие. Че даже и птици няма. Наистина ли искате да слезете там?
— За съжаление нямаме кой знае какъв избор. Надявах се мъглата да се изпари до пристигането ни.